Выбрать главу

Вълна от възбуда се понесе из залата. Стайър направи моментна пауза, за да се възползва от предизвикания драматичен ефект, докато в залата отново не се възцари тишина.

Харди си даваше сметка, че това е слабо място. Положението щеше да се влоши, когато специалистът по пръстови отпечатъци обясни на съдебните заседатели, че отпечатъците от пръстите на Мая се намират върху пълнителя, в който са се съхранявали патроните на оръжието, намерено на алеята. Най-доброто, на което Харди можеше да се надява от този специалист, бе обсъждането на неидентифицирани частични отпечатъци върху употребената гилза.

Харди разполагаше със скъпоценно откритие, а именно, че отпечатъкът върху пълнителя би могъл да бъде оставен от всеки, който някога е докосвал патрона — човек, работил на мястото, където е бил произведен, или обслужвал в магазина, където е бил продаден.

Стайър се възползва от възможността да хвърли бързи погледи към съдебните заседатели, за да ги приобщи към твърденията на свидетеля.

— Благодаря ви, старши полицай.

След това успя да изненада Харди. Леко се обърна към него и произнесе:

— Свидетелят е ваш, господин Харди.

Изненадата у Харди бе предизвикана от факта, че очакваше Фаро да остане на мястото си и да свидетелства относно местопрестъплението на убийството на Пресли, но очевидно Стайър имаше наум алтернативна стратегия за тази част от обвинителното дело. А сега Харди трябваше да свърши малко работа. Стисна ръката на клиентката си и се изправи, демонстрирайки увереност.

— Старши полицай Фаро — започна той, — в свидетелските ви показания днес, когато обяснявахте за оръжието, с което е извършено убийството, четирийсеткалибров Глок, за месинговата гилза и за куршума, открит на местопрестъплението на убийството на господин Воглър, вие употребихте думите „съвпадащ с“ няколко пъти, нали така?

— Да, мисля, че е така.

— Бихте ли споделили със съдебните заседатели какво точно имате предвид с тази фраза?

След момент на колебание, Фаро въздъхна.

— Не съм сигурен, че знам по-подходяща. Стреляхме няколко пъти с пистолета в лабораторията и сравнихме вдлъбнатините, оставени върху гилзите от ударника на пистолета, намерен в алеята. Белезите бяха видимо неразличими един от друг.

— Видимо неразличими?

— Да.

— Можете ли да твърдите, че тази гилза е дошла от пистолета?

— Не, не мога.

— Защото вашите видимо неразличими резки всъщност са били толкова малки, че на тази база не е било възможно да бъде направено сравнение? Прав ли съм?

— Да.

— Да отбележим, старши полицай, нали във вашето име фигурират буквите А и Р?

Стайър възкликна иззад гърба му:

— Възразявам! Няма връзка!

Браун си позволи любопитството й да вземе връх над неприязънта й към Харди.

— Отхвърля се!

— Да, фигурират. Ф, А, Р, О.

— Старши полицай, та те фигурират и в моето име — Х, А, Р, Д, И. Това означава ли, че носим едно и също име?

— Възразявам! Спорен въпрос!

— Приема се. Продължете, господин Харди.

По този начин Браун му напомни, че ще отсъжда в негова полза по-често, отколкото би й се искало, но че неговата каишка вече ще е много къса и доста стегната.

— Старши полицай, колко броя четирийсеткалиброви „Глок“-а има в света?

— Възразявам! Това са спекулации!

— Отхвърля се, господин Стайър. Вие сам определихте старши полицай Фаро като специалист по огнестрелни оръжия.

Харди впери самомнителен поглед във Фаро, момент преди да заключи:

— С други думи, старши полицай Фаро, вие не бихте могли да кажете твърдо на тези съдебни заседатели, че тази гилза е изстреляна от този пистолет?

— Не, не мога.

— Всъщност нали има хиляди други четирийсеткалиброви пистолета „Глок“, от които би могла да е изстреляна тази гилза?

— Да, така е.

— Благодаря ви, старши полицай — Харди запази безпристрастно изражение, но стисна ръце в мълчалива наслада. — Сега, относно самия четирийсеткалибров куршум, който вие идентифицирахте като куршума, с който е бил убит господин Воглър. Отново използвахте думата „съвпадащ с“. Старши полицай, вие проведохте ли балистичен тест върху този куршум?

— Да, проведохме.

— Окончателни ли са балистичните тестове?

— Общо взето, да, биха могли да бъдат.

— Защо биха могли да не бъдат окончателни?

— Ами когато куршумът е деформиран или повреден.