— Куршумът беше ли деформиран или повреден?
— Не, не прекалено много. Бе забит в гипсова мазилка и дърво, но беше наред.
— Тогава вашите балистични тестове окончателни пи са?
Фаро хвърли кратък, неспокоен поглед към Стайър и поклати глава в знак на отрицание.
— Не.
Изражението на Харди бе леко изненадано.
— Не? Защо не?
— Защото, също както при гилзата, на отделния куршум му липсваше задоволителен микроскопичен детайл, за да се допусне окончателно съвпадение — изглежда Фаро се чувстваше задължен да защити невъзможността си да даде по-категорично доказателство. — Точно този тип пистолети имат уникална шестоъгълна спирала от улеи във вътрешната страна на цевта, която не оставя задължително следи при прецизно балистично съпоставяне.
— Нека отново ви попитам. Възможно пи е куршумът, с които разполагаме, да не е изстрелян от пистолета, притежаван от Мая Таунсхенд?
Този път, макар въпросът да бе предшестващ и Фаро очевидно да ненавиждаше стъпката, която трябваше да предприеме, не се забави с даването на отговора.
— Да.
След кратка пауза, Харди продължи:
— Старши полицай, вие и вашият екип бяхте ли повикани на местопрестъплението, на което бе извършено убийството на господин Левън Пресли?
— Да, бяхме повикани.
Объркано намръщване.
— Ами, старши полицай, вярно ли е или не, че вие не сте открили и най-малкото доказателство в дома на господин Пресли, което да посочи, че Мая Таунсхенд някога се е намирала в дома му, още по-малко да е убивала някого там?
Както и очакваше, Стайър вече бе скочил на крака.
— Протестирам, Ваша чест! Далеч от целта на непосредствения разпит! Ще стигнем до убийството на Левън Пресли в по-следващ етап от процеса!
— Приема се.
На Харди не му пукаше. Знаеше, че е в играта поне за това убийство, че е успял да покаже и защити своята гледна точка пред съдебните заседатели. Обърна се отново към свидетеля.
— Нямам повече въпроси.
23.
Вратата на затворническата стая за посещения се залюля, отвори се и Харди се изправи, докато Мая влизаше. Той изчака търпеливо жената от охраната да му поиска разрешение и след това тя откопча белезниците на Мая с нежност, която той помисли за сърцераздирателна. Мая вече бе доказала, че е много по-твърда, отколкото изглежда, но Харди отдавна бе открил, че малките лични обиди са това, което смачква духа на хората зад решетките. Жената от охраната обаче беше внимателна, дори толкова внимателна, че докосна Мая по ръката и й кимна окуражително, преди да остави адвокат и клиент сами в малкото остъклено затворено помещение.
— Мразя това място, знаеш ли? — рече Мая, докато се настаняваха на металните си столове. — По-зле е даже от килията.
— И аз не мога да твърдя, че ми е от любимите.
Харди бързо разгледа обстановката. Беше идвал тук много пъти и малката полукръгла стая му бе добре позната. Преди известно време, не толкова отдавна, стаята, в която се намираха, беше „новият“ затвор и лъснатите бетонови подове и стъклени стени му изглеждаха сякаш придаваха определено чувство за пространство и светлина вътре в помещенията, които първоначално изглеждаха много по-малко депресиращи от предишните правоъгълни малки стаи, в които адвокатите идваха на посещения в стария затвор.
През годините обаче прозрачната топлина на тази стая също бе изчезнала по някакъв начин, може би заради душевния товар от всекидневната и употреба. Сега беше просто поредната стара стая, някак дори по-студена заради скромността, стерилността си и жестоката илюзия за пространство през стъклото.
— Може би трябва да ти вмъкна няколко килима и растения — предложи той. — Мога да ги донеса в куфарчето си по всяко време. Ще освежат мястото веднага, обзалагам се.
Неспособна да изимитира дори намек за несериозност, Мая простичко отвърна:
— Не съм сигурна, че ще помогне.
— Да, предполагам, че няма. — Харди се стараеше да поддържа висок дух и приятелски разговор, тъй като не виждаше причина да добавя допълнителна болка към тази на клиентите си, но понякога просто нямаше начин за това. — Джоуел отбивал ли се е?
Тя кимна и преглътна буцата в гърлото си.
— Но навън, в обичайното място за посещения.
Ставаше дума за дългата стая за приятели и роднини, друга категория хора, различна от адвокатите, и доста подобна на онези, които дават по филмите — с дълга редица столове за посетители от едната страна на прозорци от плексиглас с вградени в тях високоговорители, правейки по този начин всеки истински личен контакт невъзможен.