— За какво? Кой те наказва?
— Господ.
— Господ. — Харди почувства как гневът му започва да се топи, отмит от вълна съжаление към тази бедна жена. — Господ те наказва? Защо?
— По същата причина, поради която наказва всички.
— Заради това, което са извършили?
Тя седеше мълчаливо с лице към неговото.
— Мая?
— Ако е непростимо, да.
— Мислех, че неговата милост е безгранична.
Младата жена отговори тихичко:
— Не. Не за всичко.
— Не? Какво не би простил?
— Ако например нараниш нещо истински невинно… — Внезапно тя се сви и замлъкна.
— Какво имаш предвид?
— Нищо. Не трябваше да казвам нищо.
Харди се приближи напред със стола си.
— Мая — каза, — да не би да говориш за нещо, което се е случило с теб, Дилън и Левън?
Приглушеният лаещ смях дори не наруши строгата линията на устните й.
— Ако дори можеш да ме попиташ това — отвърна тя, — очевидно нямаш ни най-малка представа какво значи „невинно“.
— Ами кажи ми.
— Като неродено. Такъв тип „невинно“. Какво ще кажеш за това?
Този отговор припомни на Харди разговора му с Хънт за това дали изнудването няма нещо общо с аборт в миналото й, затова я попита направо:
— Това ли е?
Но Мая решително поклати глава за „не“.
— Никога не бих го направила. Абсолютно никога. Но вече казах твърде много. Идеята ми е, че каквото и да се случи, каквото и Господ да реши, че трябва да стане, си го заслужавам. Спокойна съм. Помирила съм се с тази мисъл.
— Е, аз не съм.
Тя леко повдигна рамене.
— Съжалявам. — Посочи с ръка наоколо. — За всичко това.
— Аз също.
— Но… можем ли да се върнем към онова, което питах преди?
— Коя част по-точно?
— Търсенето на човека, който го е извършил?
Внезапна, черна, пулсираща болка дойде и се настани в пространството зад лявото око на Харди. Той вдигна ръка и разтри слепоочието си. Накъде биеше тази жена? Харди можеше да се сети за няколко начина, по които да изтълкува казаното от Мая тук този следобед като вид самопризнание. А сега го караше да търси истинския убиец.
Който, както предполагаше, много вероятно изобщо не съществуваше.
Той погледна към измъченото лице на клиентката си и се позабавлява с бързата мисъл, че тя би могла да е официално невменяема. Трябва ли да наеме психиатър и да и направят няколко теста? Ще бъде ли небрежен, ако не го направи?
Първият ден от процеса вече беше прекалено дълъг, прекалено стресиращ. На Харди му се струваше, че води непрестанна битка от рано сутринта.
И сега това.
Той разтри челото си.
— Мая — рече, — казваш ли ми направо и открито, че ти не си убила тези двама души?
Погледна го с широко отворени очи и примигна, отново ги отвори и за негово изумление избухна в истински, кратък смях.
— Разбира се, че не.
Двусмислено, както винаги. Разбира се, че не, не му казваше това направо и открито. Или, напротив, разбира се, че не тя бе убила Дилън и Левън. След което Мая добави съвсем сериозно:
— Как можа дори да кажеш подобно нещо?
Харди напусна затвора разтреперан и объркан. Когато отиваше да посети Мая, февруарското залязващо слънце напомняше на блед жълтък, които разпръсва светлината си над града. Когато си тръгваше и главата все още го болеше, навън бе паднала нощ и това допринесе съвсем за дезориентацията му. Кварталът около Съдебната палата изглеждаше по-безлюден от обичайно, но празнотата сякаш се задълбочаваше. Студен и силен вятър размяташе мръсотия и изхвърлените в канавките опаковки от заведения за бързо хранене. Харди трябваше да извърви няколко пресечки, за да се добере до мястото, на което бе паркирал автомобила си, но когато стигна до „Бекети“ — традиционно и успокояващо местенце, където предлагаха италианска храна на Шеста и Бренън, се замисли дали да не влезе вътре за коктейл или два — макар да знаеше, че това е лоша идея, когато си в първите дни на процес за убийство.
Разумът надделя.
Но той сви наляво, измина стотина метра надолу по улицата, почука на лилава врата, разположена в сив склад с гипсова мазилка, и почака около десет секунди пред шпионката, докато вратата се отвори и пред него застана Уайът Хънт.
— Бонбон или номер — каза Харди.
Хънт му отвърна почти веднага:
— Надявам се, че харесваш от малките желирани. Само това ми остана.