Той отвори вратата и отстъпи назад. Носеше черни шорти за тичане с логото на Найк и обувки за тенис, както и суичър на „Воините“, а кожата му блестеше, сякаш досега бе тренирал. Определено живееше на много удобно място за спортуване.
Бе превърнал един ужасно стар склад за цветя в неповторима околна среда. Таванът навярно бе поне двайсет стъпки висок. Бе разделил задната му част на местата, които му бяха необходими за живеене — спалня, баня, кабинет/библиотека и кухня. Което оставяше огромно празно пространство, вероятно шейсет, седемдесет или деветдесет стъпки отпред в склада. Харди бе идвал тук няколко пъти и преди, но всеки път оставаше изумен от факта, че Хънт паркираше своя мини купър в дома си, точно до гаражната врата, която се намираше в същата стена като вратата на жилището. Другата уникална особеност беше истинският баскетболен кош, който Хънт бе купил от „Воините“ последния път, когато бяха подновявали нещата си, за високопарната цена от четири хиляди долара.
В пространството между игрището и стаите от другата му страна той бе наредил върху стойки няколко китари, акустични и електрически. Усилватели, говорители, стерео уредба. Имаше също така и бюро до стената с два компютъра, на чиито екрани светеха два плажни скрийнсейвъра.
Но Харди още не бе влязъл навътре в склада, когато чу гласа на Хънт:
— Според мен можеш вече да излезеш. Май няма смисъл да се преструваме.
Джина Роук — боса, с мокра коса, шорти за тичане и синя фланелка — се появи някъде от задните стаи, вдигнала ръка за поздрав и с мила усмивка на на лицето си.
— Йо.
— Йо и на теб — отвърна Харди. — Не исках да ви прекъсвам. Ако сега моментът не е удобен…
— Преди половин час — заяви Джина, без да увърта — нямаше да е удобно. Сега моментът е точен.
— Все още мога да те почерпя с онези бонбони, ако искаш — намеси се и Хънт, — но мисля, че на мен вече ми е време за бира, ако предпочиташ да отидем в тази насока.
— Е, щом толкова настояваш — примири се Харди.
— Започвам да си мисля, че тя може наистина да е луда.
Харди, с бира в ръка, седеше на един от онези фотьойли със специална поставка за краката в кабинета — имаше много книги и списания, компактдискове и дивиди-та, наредени на белите лавици и телевизор с огромен плосък екран.
— Сега иска да тръгнем да търсим убиеца.
— Ние? — попита Хънт. — С нашия огромен екип по разследванията и неограничените ни ресурси?
— И аз нещо такова й казах — отвърна Харди.
Джина, която седеше до Хънт, се обади:
— Мислех, че е фактически виновна.
— Тя не ти ли каза, че го е извършила? — попита Хънт. — Мисля, че чух нещо подобно.
— Не с толкова много думи, но никога не го е отричала и през цялото време се държи все едно вече е осъдена сякаш го заслужава. Не е точно открито признание, но… — Харди отпи от бирата си.
— Както и да е, днес обаче ми каза, че не участвала и в обира с Левън и Дилън. Помислих си, че може да е било друг.
— Друг обир? — попита Джина. — Различен?
— Отново е двусмислено, но явно.
— Ами тогава — продължи тя, — за какво може да са я изнудвали?
— Попитах я и това. Заяви, че Господ я наказвал.
Това се стори на Хънт забавно.
— Не само нея — рече.
Харди кимна.
— На мен ли го казваш. След това пък изтърси — не можела да повярва как така съм могъл да си помисля, че го е извършила. Искам да кажа, ето ни, вече почти половин година се занимаваме с това и изведнъж не само че вече не знаем за какво е била изнудвана, то изобщо не се оказа онова, което мислехме, че е, ами сега иска и да открием кой е очистил онези двамата.
— Опитва се да те разиграва — заключи Джина.
— И аз така си помислих. Може би все още го мисля. Не знам. Но какво печели тя, ако е така? Какво? Доказва, че съм наивен? И какво от това? Какво й помага на нея?
Хънт прочисти гърлото си:
— Това може и да е очевидният отговора, а и аз не съм адвокат, разбира се, и може би не виждам нюансите като вас двамата, но ако той или тя съществува и откриете кой е, това не я ли отървава?
Харди седеше напред в стола си с лакти на коленете и увиснали рамене.
— С други думи — каза той, — ами ако не ме разиграва?
Хънт сви рамене.
— Трябва да го обмислим.
— Добре — рече Джина. — Но защо това излиза наяве точно сега?
— Не ми ли каза, че Диз го е споменал в съда днес? Другият човек. Може би е било първия път, когато тя се е замислила за този вариант като нещо, което можем наистина да направим.