— Добре, но всички знаят, че Дилън тъкмо го беше взел от кафенето.
— Не смятам, че ченгетата наистина знаят това, мила. И не мисля, че аз доброволно ще им го кажа.
— Не се тревожи. Аз няма да им кажа доброволно нищо.
Внезапно, изнервена, тя се изправи, отиде до мивката, намокри една гъба за миене на чинии и я донесе обратно, за да избърше масата — засъхналият кетчуп, петна от кафе от последните няколко дни, малко разляна овесена каша.
— Просто се тревожа — рече, — това е.
— Е, нормално е да се притесняваш.
Тя застана неподвижно и стисна гъбата.
— Просто не искам да виждат колко е хубаво, че убиха Дилън. Знам, че не е редно да се говори така за мъртвите, но…
Очите на Уейн потъмняха.
— На мен можеш да ми кажеш каквото искаш за него. Знаеш това. Според мен даже трябваше да го очистят по-рано. — След това, външно поуспокоен, продължи: — Дори и след милион години няма да помислят, че ти си имала нещо общо. Освен това, ти и Робърт твърдите, че сте били тук цялата сутрин. Не си заподозряна за никого, скъпа. И не би могла да бъдеш. Затова просто дай отговорите на въпросите, на които ги знаеш, и остави останалото на мира. Как ти звучи така?
Тя се отпусна на стола си и въздъхна.
— Звучи ми като план, татко. Просто ще се опитам да си го напомням.
— Добре ще направиш — кимна Уейн, протегна ръка и я положи върху нейната на масата. — Сега, как се оправяш с парите напоследък?
Тя се усмихна леко.
— Добре. Говорих със застрахователния агент. Останах с усещането, че само чакат да осъдят Мая. Когато това стане, няма да имат никакво оправдание да не ми изплатят парите. Така че трябва да очакваме чека скоро след това.
— След като я осъдят? Само за да те изключат? Не може да е казал това.
— Горе-долу. Не че някой смята… — Тя остави думите да увиснат във въздуха. — Просто твърди, че ако имат избор, когато някой все пак бъде обвинен в убийството, работата е по-чиста.
— Човек би помислил, че когато някой друг е вече арестуван, това ще е достатъчно.
Джанси сви рамене.
— Може би не е все пак.
Измъкна ръката си изпод неговата и седна отново на стола си, като стискаше и отпускаше гъбата в другата си ръка, сякаш беше топка за намаляване на напрежението.
— Обзалагам се, че независимо от това, което ми е казал до момента, ще изчакат, докато тя бъде осъдена. В случай че тя все пак не бъде осъдена, тогава все още ще има вероятност да съм го извършила аз.
— Ти да си извършила какво?
— Сещаш се. Да съм убила Дилън.
— Не мога да повярвам, че е казал това?
— Ами… не точно, не. Но на мен така ми се струва.
Лицето на баща й помръкна. Той седна право срещу нея от другата страна на масата, със стиснати юмруци и заплашителен поглед.
— Знаеш ли името на застрахователния агент? Може би ще отида да си поговоря с него.
Но Джанси поклати глава. Баща й си бе „поговорил“ и с Дилън и това не й бе помогнало изобщо.
— Не е нужно да го правиш. Не мисля, че е лично негова идея. По-скоро политика на фирмата, това е всичко.
— Ще се изненадаш — рече Уейн. — Казват ти, че е политика на компанията и след това разбираш, че просто се опитват да се докопат до премия или точки за кексчета или нещо друго, като отказват да ти изплатят обезщетението до последния възможен момент и дори и след това.
— Не, татко, не мисля, че случаят е такъв. Той ми се видя добър човек.
— Всички смятаха и твоя Дилън за добър човек.
Тя поклати глава.
— Не е същото.
— Ами не, всъщност никога не е същото. Но се обзалагам, че мога да накарам милия човек от застрахователната ти компания да преосмисли позицията си, политиката на фирмата или каквото и да е.
— Не мисля, че… Искам да кажа, оценявам факта, че се опитваш да ми помогнеш, но не мисля, че все още ми е необходима помощ за застраховката.
Уейн пое дъх няколко пъти, отпусна юмруците си и положи ръце на масата.
— Не мислеше, че имаш нужда и за Дилън.
— Както каза, това беше различно.
— Може би не чак толкова все пак. Някой се възползва от добротата ти, мислейки си, че може да му се размине всичко, което прави. Но когато те погледна, виждам болката в очите ти, в живота ти…
— Не всичко е болка. Има и добри времена. Бен, а сега и Робърт…
— Но също така няма и обещания от Робърт.