Джанси въздъхна.
— Нека не започваме пак, татко. Малко е рано за обещания. Той все още е в медицинския. И въобще не се държи с мен така, както го правеше Дилън…
— И по-добре за него да не започва.
— Не го прави и засега това е достатъчно, нали? Моля те.
Уейн отново протегна ръка и покри тази на дъщеря си. Гласът му внезапно се бе изпълнил с емоции.
— Просто виждам през какво си минала напоследък. И ето сега има нов човек, който един вид живее с теб, а не се споменават брак или отговорности. Не го разбирам. Не разбирам защо позволяваш да бъдеш забъркана в такива ситуации.
— Този не е лош. Обещавам. — И повтори: — Обещавам, татко.
Той изпусна целия въздух от дробовете си.
— Добре, ако наистина мислиш така. И си добре с парите? Сигурна ли си?
Тя кимна.
— Дилън остави доста пари. Използвам тях.
— Пари от дрога.
— Вероятно.
— Знаеш ли, ако продължаваш да ги харчиш, за да живееш, а нямаш заявени приходи, данъчните могат да се усъмнят. Може би трябва да се замислиш за начин, по който да ги впишеш.
— Сигурна съм. Хайде, не се тревожи. Не харча толкова много. Не е като да съм излязла навън и да хвърлям пачки долари, за да купонясвам. Единственото, което правя, е да пазарувам с тези пари. А и данъчните няма да се заинтересуват от човек като мен. Искам да кажа, че говорим за по-малко от десет хиляди долара.
Това не беше вярно и го каза само за да успокои баща си. В действителност Дилън бе оставил близо двеста хиляди долара и ги държаха — буквално — в скривалище под няколко разхлабени дъски на едно място, до което можеше да пропълзиш под къщата. Джанси отиваше да провери дали са там всяка нощ и по няколко пъти всеки ден. И никой, дори и Робърт, не знаеше, че тези пари съществуват. Но поне едно от нещата, които каза на баща си, бе вярно — тя не се притесняваше за пари.
— Имаш толкова пари, които се валят из къщата? Имаш ли идея колко опасно може да бъде това?
Тези думи най-сетне извикаха на лицето й топла усмивка.
— Татко, трябвало е да станеш психиатър. — Тя вдигна ръката на баща си и я поднесе към устните си. — Когато дойде тук, аз бях тази, която се тревожеше за всичко. Сега всичко се струпа на теб. Така че сега аз ще ти го кажа. Няма нужда да се притесняваш. Нито за Робърт, нито за застрахователния агент, за пари или за данъчните. Всичко ще бъде наред. Обещавам. Наистина обещавам.
Крейг Киурко се надигна, така че голият му гръб да се опре в горната табла на голямото му легло.
— Може би просто трябва да си сменя работата.
Тамара, която тъкмо увиваше зелен копринен халат около себе си, тъй като излизаше от банята, спря на място в мокрите си следи.
— Да видим. Мъж прави любов с невероятно красивата си и сексуално екзотична приятелка, претъркулва се и изгубен в приятните чувства след това казва, че иска да смени работата си. Приятелката е: а) смаяна, б) объркана, в) поласкана. Подсказвам ти — не е в).
— Нямах предвид, че има нещо общо с нас.
— Въпреки че, както сигурно си забелязал, работим в един и същи офис и да напуснеш работата си би означавало малко или повече да напуснеш мен.
— Не е заради теб.
Тя се престори, че се обръща и оглежда ъглите на стаята.
— Има ли някой друг тук, който пропускам и с когото ти разговаряше?
— Не.
— Добре. Хубаво, значи се разбрахме. Е, защо искаш да си сменяш работата?
— Просто мисля за тази история с Таунсхенд. До момента изложих Диз и Уайът, като излязох в списъка на Воглър и единственото, с което съм допринесъл за случая на Мая, е, че потвърдих най-ужасното доказателство, което я свързваше с Левън. Беше страшно забавно да кажа на шефа: „Да, това е тя. Точно нея видях там“. Може би ще стана ветеринар. Не, почакай, аз мразя животните.
— Ако приятелката ти наистина вярваше, че мразиш животните, щеше да започне да се среща с други мъже.
— Не би го направила.
— Бих и още как.
Тамара спря да кръстосва стаята и седна на леглото.
— Но процесът още не е свършил. Може би има шанс да направиш нещо добро.
— Приемам всякакви идеи.
— Ами, като за начало, не са сигурни, че е влизала в дома на Левън, нали? А без това, какво имат толкова?
— Имат нея, да лъже, и то ченгетата. Когато разберат каква лъжкиня е, а ми се струва, че биха могли да го направят много лесно, всичко, което каже на свидетелското място, ще бъде смятано за неистина. И, разбира се, остава въпросът: какво въобще е търсила там, по средата на деня?