— Той й се е обадил.
— И тя просто е изприпкала натам? Защо?
— Не зная. Може би някоя от вариациите за изнудването.
Тамара се смръщи леко.
— Значи когато си я видял, трябва да е било точно след като го е убила.
— Така предполагах до момента. Както сигурно и всички останали.
— Как ти се стори тя? Разстроена? Бързаше ли да се измъкне? Нещо такова?
Киурко поклати глава.
— Нямаше нищо такова, Там. Не е като да ми е позирала специално. Беше там, пред вратата, обърна се и се озовахме лице в лице за около секунда — достатъчно за мен да забележа, че е тя, но нищо повече. След това вече я нямаше.
— И си сигурен, че е била тя?
— Беше тя, Там. Призна го, не помниш ли? И откриха отпечатъците й на дръжката. Не знам за какво намекваш.
— Просто се опитвам да намеря нещо, от което ще ти стане по-добре.
След което продължи малко по-разгорещено:
— Може би се чувстваш сякаш си допринесъл за разпръскване на съмнения относно това, което се е случило. Например да си я видял да опитва дръжката или нещо такова, може би да се е опитвала да влезе, но не е могла, точно преди да се е обърнала и да си я видял как си тръгва.
— Не мисля, че ще променям показанията си сега. Видях, каквото видях. Искаш да извърша лъжесвидетелстване под клетва ли? Не мисля. Харди би искал да помогна.
— Не. Но просто това, че си бил там и си я видял точно в тази секунда… Всеки би повярвал, ако се беше оказал там минута по-рано и я бе видял да се опитва да влезе. Господин Харди може да те попита за това така или иначе.
Киурко въобще не се зарадва на тази идея. Устата му се бе свила до тънка линия.
— И тогава просто бих казал не.
— Хей, не се ядосвай на мен — отвърна тя. — Ти си този, който каза колко зле се чувства от това, че не може да й помогне. Просто казвам, че може би господин Харди може да направи нещата да изглеждат така, сякаш си я видял да не влиза. След това вече няма да имат това предположение. Не си я видял точно да излиза, нали? Искам да кажа, че просто е била там, на вратата?
Внезапно Киурко удари с длан по леглото помежду им.
— Хей! Какъв е този разпит? Какво се опитваш да намекнеш?
— Крейг! Нищо! Нищо не се опитвам да намекна. Просто си говорим. Какъв ти е проблема? Защо си толкова разстроен?
След известна борба с емоциите си за секунда, той се съвзе и въздъхна.
— Може би съм разстроен, защото съм нервен за всичко това. Като начало. Няма да променям разказа си, дори и малко, дори и да може да й помогне по този начин. Това само ми докарва проблеми. С Уайът, с Харди, с всички. Не виждам как би могла да искаш нещо такова. И така е достатъчно сложно.
— Кое е сложно?
— Да казваш какво си видял. Да се опитваш да го направиш просто. Не е толкова лесно, колкото изглежда, особено когато всички ти се нахвърлят с тези малки детайли, за които никога не си се замислял. Имам си история и ще се придържам към нея.
— Начинът, по който го казваш, звучи, сякаш си си я измислил.
— Нищо не си измислям! Господи, Там, не мога да повярвам, че ми казваш това.
— Е, аз не мога да повярвам, че си толкова докачлив. Не е такава голяма работа. Просто си говорим.
— Не, не си говорим.
Той изправи гръб, седнал в леглото и придърпа одеялата около себе си.
— И е голяма работа! Не разбираш ли?
— Не и толкова голяма, колкото я изкарваш. — Тамара се изправи и отиде до стола, където бе оставила дрехите си. Измъкна се от халата и грабна бельото си.
— Какво правиш? — попита Киурко.
— Отивам си вкъщи. Мисля, че това беше достатъчно за днес.
— Хубаво.
— Хубаво.
Вече с обути дънки, тя навлече пуловера си.
— И докато сме на темата да не сме съгласни един с друг за това и други неща, мислех, че сме решили да не пушим повече трева.
Сега Киурко скръсти ръце и заклати глава напред-назад. Умълча се, гняв и неудовлетвореност се разнесоха по чертите на лицето му.
— В случай че мислиш — продължи Тамара, — че не съм забелязала, подушила или нещо такова.
— Не съм се опитвал да го скрия.
— Не? Бърза дръпка в тоалетната на отворен прозорец? Това не е точно като да запалиш пред мен.
— Мислех, че ще се ядосаш.
— Правилно, Крейг. Ядосана на теб, че ползваш и ядосана, че не можеш да спреш.
— Не искам да спирам, Там. Казвал съм ти. Това, че ми харесва, е проблемът. И мога да спра винаги, когато поискам. А аз май не искам.