— Може би ще ти повярвам, когато видя, че започваш, поне малко. А междувременно, този проблем с параноята — не се залъгвай. Също е от тревата.
— Сега имам проблем с параноята.
— Опасенията ти за свидетелстването? Току-що се скарахме заради тях. Ехо?
— Грешиш. Просто грешиш.
— Наистина не смятам така. — Тя прекоси стаята и продължи от вратата: — Наистина, Крейг. А междувременно, просто си отивам.
В дневната на огромното си жилище, намиращо се на крайбрежната ивица, Харлан Фиск натисна копчето на дистанционното и изключи телевизора точно след вечерните новини. Той и Кати действително бяха направили сензация, като се бяха появили днес в съдебната зала и медиите го бяха показали по задоволителен начин. В града не наближаваха избори, така че въпреки негативните коментари, които се подмятаха за неговата връзка с Джоуел и неговите предприемачески сделки, както и заведението на сестра му, главното правило беше, че колкото повече се появява името ти в медиите, толкова по-добър шанс имаш да бъдеш избран.
А Харлан се стремеше с всички сили единствено към това.
Все пак не можеше да не бъде разочарован от сестра си. Всъщност „разочарование“ едва ли беше най-правилната дума.
Е, каза си той, сега няма да мисля за Мая — какво би могло да бъде бъдещето й, ако я осъдят и пратят в затвора. Това не беше негова вина, а нейно деяние. Нейната неосведомена, упорита натура.
Но въпреки че мисълта избледняваше, той остави дистанционното на светлата масичка до себе си, настани масивната си фигура в стола и се замисли кога за пръв път се запозна с това, което притежаваше Дилън Воглър за сестра му. Разбира се, беше много преди Харлан да разкрие на Дизмъс Харди голите факти около убийството — заведението и марихуаната.
Само ако си бе държала устата затворена. Това беше и намерението на Харлан, когато я свърза с Харди в началото. Един добър адвокат, поне на теория, би трябвало да я удържи да не казва нищо, което дори би я доближило по някакъв начин до убийствата. Но до момента, в който Харди я пое, тя вече бе казала на полицията, че е била на църква онази сутрин и някак си страхът да не бъде хваната в лъжа я бе отвел до усложняването на вредата, като накрая призна и лъжата, и местоположението си около времето на убийството.
Което привлече вниманието им.
Стоп. Не се тревожи за това толкова, каза си. Стани. Отиди си в леглото.
Но тялото му не отговори. Седеше там с лампата за четене до себе си, ръцете му бяха кръстосани над стегнатия му корем, който тази вечер ненадейно бе вързан на възел от напрежение.
— Скъпи? — Жена му Джанет погледна в стаята. — Добре ли си? Идваш ли да си легнеш?
— След минутка.
— За какво мислиш?
— За процеса. За Мая. За цялото нещо.
Тя влезе в стаята, придърпа една табуретка и седна отгоре й. Джанет бе висока, едра и атлетична, с руса коса до раменете, обкръжаваща хубавото й здраво, типично американско лице.
— Ще говорим за това, ако искаш.
Той й се усмихна.
— Мислех, че досега ще ти е писнало вече.
— Може и така да е, но ще поговорим, ако ти го искаш.
Харлан направи пауза за момент.
— Просто се чудя как може да е толкова тъпа. Да се придържа към историята, че не е знаела кой знае какво за тревата. Имам предвид — хайде де, дори аз знаех за това, всички знаеха.
— Може би е вярвала на управителя си.
— Дилън Воглър?
— Никога не съм го срещала.
— Е, аз съм. Повече от веднъж.
Челото й се набръчка и лицето й доби разтревожен вид.
— Не мисля, че знаех за това.
Той махна с ръка.
— Първо го срещнах, когато й беше гадже за кратко в университета. След това отново, когато Мая го назначи, което беше точно след като бе излязъл от затвора. Казах й, че е грешка. И, разбира се, тя ме послуша толкова, колкото винаги, тоест никак.
— Стига, Харлан. Тя те слуша.
— Може би слуша, но не чува. Казах й за дрогата преди няколко години, казах й да го уволни. Никакъв шанс.
— Защо не?
— Мисля, че го спасяваше. Има комплекса на месията. Понеже има всичко и е такава късметлийка, трябва да помага на разни загубеняци, за да може да балансира везните или нещо подобно. Не осъзнаваше, разбира се, за хората, които я пазеха.
— Имаш предвид себе си?
— Нека само те попитам — отвърна той, — при кого са децата й в момента?