— Аз не възразявам. Те са добри деца.
— За това няма спор. Но не са наши, нали така? А ти и аз не сме се записвали някъде за три броя от малките ангелчета, нали? — Той въздъхна и продължи: — Въобще не трябва да е въвлечена във всичко това. Казах й да не ходи там. Шест сутринта? Сериозно, какъв час за среща е това изобщо? И защо нещата, свързани с нея, се превръщат в мои проблеми?
— Не знаех, че си говорил с нея. Кога беше това?
Отново, той махна с ръка на въпроса й.
— Предишната вечер. Обади се да ме пита какво бих направил аз. Казах й да му се обади и да разбере какво е толкова спешно, но тя отново, естествено… — Той обърна длан към жена си, което значеше, че сестра му е пренебрегнала предложението му. Изпусна дълга въздишка, клатейки глава. — И тогава стана и онова нещо с Левън.
— Другата жертва?
Харлан кимна.
— Левън Пресли. Който всъщност не беше лош тип.
— И него ли си познавал?
Той изимитира кратка усмивка.
— Ей, аз съм политик. Познавам всички.
— И какво е онова нещо с Левън?
— Той излиза от затвора и отива при малката ми сестричка да му помогне, тъй като е помогнала на Дилън, когато той е излязъл. И ако досега не си се досетила, тези двамата — Дилън и Левън — все още поддържат връзка. И така, аз познавам разни хора, нали? Това ми е работата. Та по онова време го свързах с Джон Франкона да го назначи на някаква длъжност в Американската школа за театър и изящни изкуства и се получи доста добре, докато… е, до миналата есен.
— Добре.
— Добре. Значи идеята ми беше, че мисля за тези неща в момента и малко се изнервям заради тях, защото Джон Франкона умря преди две години, така че никой в целият свят, освен теб и сестра ми, не знае за каквато и да било връзка между мен и Левън Пресли и съвсем мъничко се притеснявам, че заедно с тези конфискувани неща, с които всички се борим, някой все пак ще изрови този факт и ще ми го развее в лицето. И не ме разбирай погрешно, обожавам публичността и всичко, но си мисля, че този път това може малко да ми навреди.
— Е — Джанет протегна ръце и ги сложи на коленете на съпруга си, — никой няма да те обвини, че си помогнал на горкия човек преди толкова много години.
— Никой няма да разбере, Джанет. Никой не бива да узнава, че въобще съм срещал, камо ли да познавам този човек.
Той въздъхна дълбоко.
— Имам предвид, продължавам да си повтарям, че Мая сама се забърка в тази ситуация. Нямам избор. Трябва да я оставя сама да се измъкне. Не мога да я прикривам повече, защото ако го направя, всичко, което имаме в момента, ще бъде изложено на риск.
— Стига, скъпи. Мисля, че това беше малко преувеличено.
Харлан задъвка вътрешната страна на бузата си и стана от стола.
— Всъщност не — рече, — изобщо не е.
25.
Първият свидетел на Пол Стайър на следващата сутрин бе древният медицински експерт на Сан Франциско, доктор Джон Страут. Добрият доктор бе неизменна фигура в и около Съдебната палата за последните близо четирийсет години и се бе явявал в съда поне хиляда пъти, може би и повече. Висок, с тънка бяла коса и определено мършав вместо приемливо слаб, той някак си бе успял да избегне задължителното пенсиониране, което трябваше да го е засегнало преди повече от половин десетилетие. Но никой всъщност не настояваше за това, тъй като през всички тези години Страут си оставаше високо ценен и уважаван човек. Гласът и маниерите му съдържаха небрежен авторитет и лека приветливост, за които южняшкият му акцент само загатваше.
Сега той седна на стола, настани се удобно и изчака спокойно, докато Стайър нагласяше дъската за снимковите доказателства с поставените на нея снимки от аутопсията върху триножника, близо до свидетелското място, където седеше Страут и откъдето журито можеше също да вижда добре. В много съдебни процеси показанията на Страут, които се отнасяха до причината и основните факти около смъртта на жертвата, оказваха голямо влияние за решаването на присъдата. Структурата на синините върху тялото на починалия можеха да бъдат особено значими. Формата на някое нараняване можеше да идентифицира или да елиминира определен предмет като този, с който е било извършено убийството. Други по-незабележими несъответствия — алкохол в кръвта, тестове за различни наркотични вещества или отрови — можеха да бъдат използвани по безброй начини, за да повдигнат съмнения или да предположат вина.
Но днес никой не очакваше никакви фойерверки от свидетелстването на Страут. Всъщност след едва стихналата вчера драма, съдебната зала — без кмета и надзирателя — въобще не напомняше на Харди бъркотията, която очакваше. И това беше облекчение. След разговора му с Джина и Уайът снощи той бе склонен да се съгласи с общото им мнение, че може би присъствието на Кати и Харлан не помага толкова на клиентката му, колкото се бяха надявали.