Така че свидетелските показания на Страут щяха да установят със сигурност, че има две мъртви човешки същества, умъртвени от ръцете на трето. Но човек никога не може да е сигурен какво точно ще изскочи при показания на живо и Харди внимателно наблюдаваше Стайър, докато той взе малката купчина снимки от последния съдебен заседател, прегледа ги, постави ги при другите номерирани доказателства и отиде до центъра на помещението.
— Доктор Страут — заговори. — Нека започнем с Дилън Воглър, първата жертва, която бе застреляна. Успяхте ли да установите час на смъртта?
— Не. — Страут погледна към съдебните заседатели и им заговори с добродушен тон: — Бе още топъл на допир. Това предполага например, че не е стоял в уличката цяла нощ, но не мога да кажа нищо повече.
— Какво е убило господин Воглър?
— Огнестрелна рана в гърдите.
— Моля, опишете нараняването.
Страут така и направи — входа, изхода, пътя, който куршумът е изминал през тялото, и Стайър пое нещата оттам.
— Колко бързо би трябвало подобна рана да умъртви един човек?
— Куршумът е минал през гърдите и след това право през сърцето. Повечето хора биха се сринали неподвижни непосредствено след такова нараняване и биха умрели от него за кратко време.
— Докторе, ще обясните ли на журито какво представляват „нараняванията при отбрана“?
— Това са рани, които обичайно се получават, когато починалият се е опитвал да се предпази от удари или друго нападение. Нараняванията се откриват често по дланите например или по ръцете. Понякога по краката.
— Открихте ли нещо подобно при господин Воглър.
— Не.
— Някакви ожулвания, охлузвания, порязвания или синини, които да предполагат, че е имало борба.
— Не. Не мога да кажа, че е имало.
— Всъщност дали господин Воглър е имал каквото и да е друго нараняване освен огнестрелната рана право в гърдите, която е сложила край на живота му.
— Не.
С други думи, помисли си Харди, Воглър или е познавал нападателя си, или е бил прострелян без никакво предупреждение, или и двете. Но Страут имаше последната дума.
— Било е доста добре извършено убийство.
Харди можеше и да възрази на този безпричинен коментар — не беше отговор на нито един от въпросите на Стайър, — но нямаше да постигне нищо с това и реши да остави прокурора да продължи.
— Доктор Страут, нека преминем към втората жертва, Левън Пресли. Отново, бихте ли могли да кажете на журито причината за смъртта на този човек?
— Разбира се. Жертвата е умряла от наранявания, нанесени с удари по върха на главата от някакъв вид твърд издут предмет, който е спукал черепа му, по този начин причинявайки масивна мозъчна травма и кръвоизлив.
— И успяхте ли да определите, докторе, в колко часа е настъпила смъртта?
— Не.
Харди знаеше, че този въпрос е като нещо, измислено за телевизията. Псевдонауката на по-големите телевизии бе заляла хората до такава степен, че те очакваха всякакви юридически чудеса. Стайър просто искаше да прогони популярното схващане, че можеш да разбереш кога точно е бил часът на смъртта и следователно обвинението е било небрежно, като не е представило това доказателство.
Но Страут допълни:
— Тялото бе достигнало стайна температура.
— И отново, докторе, същият въпрос като при господин Воглър. Имаше ли признаци за рани при отбраняване по тялото на господин Пресли?
— Не.
— А колко бързо това нараняване е умъртвило господин Пресли?
— Почти веднага. Сигурно е бил зашеметен и най-вероятно в безсъзнание от силата на първия удар и е починал скоро след него. Може би не чак толкова бързо като куршум през сърцето, но доста бързо. В рамките на една минута.
Стайър погледна към журито, за да се увери, че са разбрали грубата, безмилостна, кървава и отвратителна същност на това нападение, което ако Мая бе извършила, я описваше като чудовище. Но той все още не бе приключил.
— Няколко пояснения, докторе. Вие казахте „удари“. Колко пъти е била ударена жертвата?
— Два пъти. Въпреки че и само единият от тях е щял да бъде напълно достатъчен.