На магистралата, до един джип, който беше влязъл в разделителната лента, звездната светлина проблесна върху форма, която няма как да сбъркам — дулото на автомат. За миг сърцето ми спря да бие. Сянката, която носеше оръжието, се стрелна към дърветата и аз видях лъскава смолисточерна коса, толкова права, че чак дразнеше. Разбрах, че сянката е Катализатора.
Двете с Катализатора не започнахме както трябва и оттогава взаимоотношенията ни само се влошаваха. Тя се отнасяше с ледено презрение към всичко, което казвам, все едно лъжех или бях глупава, или просто луда. Особено след като стана дума за Ивън Уокър.
Сигурна ли си? В това няма никакъв смисъл. Как може той да е едновременно човек и извънземен?
Колкото повече се разпалвах, толкова по-студено се държеше тя, докато накрая двете започнахме да се отбягваме, като двете страни на химическо уравнение. Като E=mc23 — онзи вид уравнения, които правят масивните експлозии възможни.
Думите, които разменихме при последната ни раздяла, са идеален пример за това.
— Знаеш ли, за Дъмбо ми е ясно — казах й аз. — Заради големите уши. А Фъстъка, защото Сам е толкова малък. За Малката също разбирам. Виж това за Зомби не ми е много ясно — Бен не ще да ми каже откъде идва. Предполагам, че прякорът на Кекса има нещо общо с това, че той е нисък и дундест. Но защо Катализатора?
Отговорът й беше поредният леден поглед.
— Това ме кара да се чувствам малко изолирана. Нали се сещаш — аз съм единственият член на бандата без уличен прякор.
— Бойно име — поправи ме тя.
Гледах я втренчено цяла минута:
— Нека позная — национална стипендия, клуб по шах, отбор по математика, най-добрата в класа? И свириш на някакъв инструмент, може би цигулка или чело — нещо със струни? Баща ти е работил в Силиконовата долина, а майка ти е била професор в колеж — предполагам, че по физика или химия?
Тя не отговори нищо в продължение сякаш на няколко хиляди години. След това попита:
— Нещо друго?
Знаех, че трябва да спра, но вече бях набрала скорост, а набера ли скорост, стигам до край. Такива сме ние от рода Съливан.
— Ти си най-голямото — не, единственото дете. Баща ти е будист, но майка ти е атеист. Проходила си на десет месеца. Отгледала те е баба ти, защото родителите ти през цялото време са били на работа. Тя те е научила на тай чи. Никога не си играла с кукли. Говориш три езика. Единият от тях е френски. Част си от отбора на олимпийските надежди по гимнастика. Веднъж си имала по-ниска оценка от отличен и родителите ти са ти взели комплекта млад химик и са те заключили в стаята за една седмица, през която ти си прочела всички творби на Уилям Шекспир — тя поклати глава. — Добре де, без комедиите — просто нямаш нужното чувство за хумор.
— Чудесно — отвърна тя. — Това е направо удивително — гласът й беше равен като парче алуминиево фолио, което току-що е било откъснато от ролката. — Мога ли сега аз да опитам с теб?
Стегнах се леко и се подготвих за атаката.
— Можеш да опиташ.
— Винаги мислиш за това как изглеждаш — на първо място косата, а след това луничките. Не те е бивало в общуването, затова си чела много и си водила дневник още от прогимназията. Имала си само една приятелка и си била зависима от нея, което означава, че всеки път, когато си се карала с нея, си изпадала в дълбока депресия. Ти си любимото момиче на татко и никога не си била толкова близка с майка си, която винаги те е карала да чувстваш, че каквото и да направиш, никога не е достатъчно. Това, че тя е била по-красива от теб, също не е помагало. Когато тя е умряла, си се почувствала виновна, защото тайно си я мразела и си изпитала облекчение, че вече я няма. Ти си упорита, импулсивна и донякъде свръхемоционална, затова родителите ти са те записали на нещо, което да помогне за координацията и концентрацията ти, като балет или карате — вероятно карате. Искаш ли да продължавам?
Е, какво можех да направя? Имах само две възможности — да се засмея или да я ударя с юмрук в лицето. Или може би три — да се засмея, да я ударя в лицето, или да я погледна с някой от нейните стоически погледи. Избрах номер три. Идеята не беше добра.
— Добре — продължи Катализатора. — Не си мъжкарана, нито лигла. Ти си в сивата зона между двете. Да си по средата означава, че винаги тайно си завиждала на другите два вида, но най-вече си запазила възмущението си за красивите момичета. Имала си увлечения, но никога гадже. Преструваш се, че мразиш момчетата, които харесваш, и харесваш момчетата, които мразиш. Винаги, когато си край някой, който е по-красив, по-умен или по-добър от теб по какъвто и да е начин, ти ставаш заядлива и саркастична, защото те ти напомнят колко обикновена се чувстваш. Да продължавам ли?
3
Формулата, която отразява становището за равнопоставеност на маса и енергия. Изведена е от Алберт Айнщайн през 1905 г., а впоследствие става теоретична основа за направата на ядрени оръжия. — Б.р.