— Прозореца — каза задъхано той. — Сега от едната страна сме слепи. Благодаря ти много. Малката…
— Защо би тръгнала така?
— След Дейтън, тя се беше лепнала за Катализатора като риба прилепало.
— Виждам ги единствено да се карат — спомних си за шумната разправия относно шаха и за монетата, която удари Малката по главата и думите й „Мразя те и в червата!“.
— Линията между обичта и омразата е тънка — засмя се Бен.
Хвърлих поглед към паркинга. Асфалтът блестеше като оникс.
Лепнала се е за нея като риба прилепало. Спомних си за това как Ивън се промъкваше зад вратите и ъглите. Спомних си за онова чисто и неопетнено нещо, което остава в нас и си казах, че единственото нещо, което има силата да ни спаси, може също така и да ни убие.
— Наистина не трябва да седиш на пода така — смъмрих го аз. — В леглото е по-топло.
— Да бе, с половината от половината на половин градус. Това не е нищо, Съливан — някаква си настинка в сравнение с чумата.
— Бил си болен от чума?
— О, да. В бежанския лагер пред „Райт-Патерсън“. След като превзеха базата, ме вкараха вътре, напомпаха ме с антибиотици, след това сложиха автомат в ръката ми и ми казаха да убия някакви хора. Ами ти?
Окървавена ръка, стискаща разпятие. Можеш да ме довършиш или да ми помогнеш. Войникът зад хладилниците за бира беше първият. Не. Първият беше онзи, който застреля Мазния в ямата за изгаряне. Стават двама, а след това имаше и заглушители — единия го застрелях точно преди да открия Сам, а другия — преди Ивън да открие мен. Значи четирима.
Дали пропускам някого? Труповете се увеличават и човек им губи бройката.
О, Господи, губиш им бройката.
— Убивала съм хора — тихо казах аз.
— Говорех за чумата.
— Не. Майка ми…
— Ами баща ти?
— Различен вид чума — отвърнах аз. Той ме погледна през рамо. — Вош. Вош го уби.
Разказах му за Лагера. За джиповете и големия камион, пълен с войници. Нереалното появяване на училищните автобуси. Само деца. Има място само за най-малките. Останалите бежанци, събрани в бараките и баща ми, който ме изпраща заедно с първата ми жертва да открия Мазния. След това баща ми в калта и Вош, надвесен над него, докато аз се криех в гората, и как устните на баща ми беззвучно помръдваха: „Бягай“.
— Странно е, че не са те качили в някой автобус — каза Бен, — ако целта е била да се създаде армия от хлапета с промити мозъци.
— Видях предимно малки деца, на възрастта на Сам — някои дори и по-малки.
— В лагера отделяха всички на възраст под пет години и ги държаха в бункера…
— Открих ги — кимнах аз.
В обезопасената стая, лицата им се вдигаха нагоре към моето, докато търсех Сам.
— Което ме кара да се чудя защо ги пазят — каза Бен. — Освен ако Вош не очаква много дълга война.
Каза го по начин, който показваше, че сякаш се съмнява дали това е причината. Той започна да барабани с пръсти по матрака:
— Какво, по дяволите, става с Малката? Вече трябваше да са се върнали.
— Ще ида да проверя — казах аз.
— Как ли пък не. Това започва да прилича на обичайните филми на ужасите. Нали се сещаш? Където ги убиват един по един. Още пет минути.
Замълчахме и започнахме да се ослушваме. Но онова, което се чуваше, беше единствено вятърът, който шепнеше в лошо уплътнените прозорци и постоянният поток от плъхове, които драскаха в стените. Малката беше обсебена от тях. Слушах ги с Катализатора с часове да планират как да ги унищожат. Спомних си досадния поучителен тон на Катализатора, която обясняваше как популацията им е неконтролируема и че в хотела има повече плъхове, отколкото ние куршуми.
— Плъхове — каза Бен, сякаш прочел мислите ми. — Плъхове, плъхове и плъхове. Стотици. Хиляди плъхове. Сега са повече от нас. Планета на плъховете — той се засмя дрезгаво. Може би бълнуваше. — Знаеш ли кое ужасно ме тормози? Това, че Вош ни каза, че са ни наблюдавали от векове. Искам да кажа, как е възможно това? О, разбирам, че е възможно, но не ми е ясно защо не са ни нападнали тогава. Колко хора е имало на Земята, когато сме построили пирамидите? Защо някой би чакал седем милиарда от нас да се разпръснат по всички континенти с малко по-напреднали оръжия от копията и тоягите? Защото му харесват предизвикателствата? Най-подходящият момент да унищожиш вредителите, не е след като те вече имат числено превъзходство. Ами Ивън? Той каза ли нещо за това?