О, какво толкова, по дяволите.
Пуснах се. Чух как Бен тихо изсумтя, но не ме изпусна и не падна отгоре ми. Той се наведе и ме спусна надолу, докато не видях главата му, очертана на светлината от отвора, с лице, скрито от сянката. Пръстите на краката ми докоснаха покрива на асансьора. Вдигнах палец към Бен, макар да не бях сигурна, че той ще може да го види. Три секунди. Четири. И след това той ме пусна.
Отпуснах се на колене и заопипвах да намеря сервизния капак. Малко смазка, малко мръсотия — много мазна мръсотия.
Преди появата на електричеството са измервали яркостта със свещи. Светлината тук долу беше колкото половината от половината на една свещ. След това вратите над мен се затвориха и яркостта падна до нулата.
Благодаря, Периш. Можеше да почакаш, докато открия капака.
А когато го открих се оказа че е заял, вероятно беше ръждясал. Посегнах към Люгера с мисълта да използвам дръжката му като чук, след което се сетих, че бях поверила полуавтоматичния си пистолет на грижите на петгодишно дете. Извадих бойния нож от канията на глезена ми и ударих силно три пъти капака с дръжката му. Металът издаде стържещ звук. Много силен звук. Толкова по въпроса за безшумността. Но капакът поддаде. Отворих го, което доведе до ново много оглушително стържене, което този път идваше от ръждясалата панта. Е, разбира се, че ще ти се струва оглушително, като клечиш точно до капака. Вероятно извън шахтата се чува само едва доловим звук, наподобяващ цвъртенето на мишка. Не ставай параноична! Баща ми си имаше любимо изречение за параноята. Аз никога не съм го смятала за забавно, особено след като го бях чувала хиляди пъти. Параноичен съм, само защото всички са срещу мен. Мислех си, че това е само шега. Не поличба.
Спуснах се в пълния мрак на асансьора. Чакай сигнала ми. Какъв сигнал? Бен пропусна да ми каже това. Притиснах ухо към цепнатината между студените метални врати и задържах дъха си. Преброих до десет. Поех си дъх. Преброих отново до десет. Поех си дъх. След шест преброявания до десет и четири вдишвания и без да чуя каквото и да било, започнах леко да се изнервям. Какво ставаше там, отвън? Къде беше Бен? Къде беше Дъмбо? Малката ни група се разпадаше, губейки човек след човек. Беше голяма грешка да се разделим, но всеки път нямахме избор. Бяхме надиграни. Някой правеше това да изглежда безумно лесно.
А може би са повече от един? След като дезертирахме в Дейтън, Вош изпрати два взвода да ни хванат.
Това беше. Трябваше да е това. Един или може би два взвода бяха открили скривалището ни. Бяхме чакали тук твърде дълго.
Това е така, а ти защо чакаше, Касиопея „Наглата“ Съливан? О, да, защото някакъв си мъртвец е обещал да те намери. Затова ти затвори очи и скочи от скалата в бездната, а сега си изненадана, че на дъното няма голям, дебел матрак? Вината е твоя. Каквото и да се случи сега. Ти си отговорна.
Асансьорът не беше голям, но в пълния мрак изглеждаше огромен колкото футболен стадион. Намирах се в голяма дупка под земята, без светлина и без звуци — безжизнена и тъмна бездна. Бях вцепенена, парализирана от страх и съмнения. Сигурна бях — без да знам откъде — че сигналът от Бен няма да дойде. Разбирах — без да знам как съм го разбрала — че Ивън също няма да дойде.
Човек никога не знае кога истината ще стигне до съзнанието му. Не можеш да избереш времето. То избира теб. Имах цели дни да се изправя пред истината, която сега застана пред мен в това студено и тъмно място, но отказвах да го направя. Не отидох при нея. Тогава истината реши да дойде при мен.
Когато той ме докосна в последната ни нощ заедно, разстоянието помежду ни беше изчезнало — нямаше място, където той свършваше и започвах аз. Сега също между мен и мрака на тази дупка нямаше разстояние.
Той обеща да ме открие. Не те ли откривам винаги? И аз му повярвах. След като не вярвах на нищо, което ми беше казвал от мига, в който се срещнахме, аз му повярвах за пръв път, когато изрече последните си думи.
Притиснах лице към студените метални врати. Имах чувството, че падам километър след километър в празнотата под мен. Никога нямаше да спра да падам. Ти си еднодневка. Днес си тук, утре те няма.