Тя се изправи и отново изчезна от полезрението му. Когато се върна, държеше тиган. Седна до него и сложи тигана на земята между двамата. Започна да го изучава със същото високомерно безразличие като гарвана.
— Не съм гладен — каза той.
— Трябва да се храниш — тонът й не беше умолителен, тя просто отбелязваше един факт. — Прясно заешко. Направих варено.
— Колко зле е?
— Не е зле. Аз съм добра готвачка.
Той поклати глава и се насили да се усмихне. Тя знаеше какво има предвид.
— Доста е зле — отвърна тя. — Шестнадесет счупени кости, фрактура на черепа, изгаряния втора степен по по-голямата част от тялото ти. Без косата обаче. Косата ти все още е на мястото си. Това е добрата новина.
Жената потопи лъжицата във вареното, след което я доближи до устните си, духна леко и бавно облиза края й с език.
— Какви са лошите новини? — попита той.
— Глезенът ти е счупен доста зле. Това ще отнеме известно време. Останалото… — тя сви рамене, сръбна от бульона и присви устни. — Трябва му сол.
Той я наблюдаваше как рови в раницата си и търси солта.
— Грейс — тихо промълви той. — Името ти е Грейс.
— Едно от имената ми — съгласи се жената, след което каза истинското си име — онова, което носеше от десет хиляди години. — Ако трябва да съм честна, Грейс ми харесва повече. Толкова по-лесно е за произнасяне!
Тя разбърка супата с лъжицата. Предложи му да я опита. Устните му се стегнаха. Мисълта за храна… Тя сви рамене и сръбна отново.
— Мислех си, че са останки от експлозията — продължи Грейс. — Никога не съм очаквала да открия една от евакуационните капсули, или пък теб вътре в нея. Какво се случи със системата за насочване? Ти ли я изключи?
Той внимателно обмисли отговора си, преди да отвърне.
— Повреда.
— Повреда?
— Повреда — потвърди той с по-силен глас.
Гърлото му гореше. Тя задържа манерката вместо него, докато той отпиваше от нея.
— Не пий твърде много — предупреди го тя. — Ще ти стане лошо.
По брадичката му се стичаше вода. Тя я избърса вместо него.
— Базата беше компрометирана — каза той.
— Как? — тя изглеждаше изненадана.
— Не съм сигурен — поклати глава той.
— Защо ти си бил вътре? Това е любопитното.
— Последвах някого.
Не вървеше добре. За човек, целият живот на когото беше лъжа, лъгането не му се удаваше особено много. Той знаеше, че Грейс няма да се поколебае да ликвидира сегашното му тяло, ако заподозреше, че той беше причината за това „компрометиране“. Всички те разбираха риска от това, че „обличаха“ съзнанието си в човешка обвивка. Споделянето на тяло с човешка психика носеше със себе си опасността от възприемането на човешките пороци — както и на човешките добродетели. А онова, което беше много по-опасно от алчността, похотта, завистта или каквото и да било друго, беше любовта.
— Ти… си последвал някого? Човек?
— Нямах избор — това поне беше истина.
— Базата е била компрометирана от човек? — тя смаяно поклати глава. — И ти си прекратил патрулирането си, за да го спреш.
Той затвори очи. Може би тя щеше да си помисли, че е припаднал. Миризмата на вареното караше стомахът му да се преобръща.
— Много любопитно — отбеляза Грейс. — Винаги е съществувал риск от компрометиране на центъра за обработка, но отвътре. Как би могло човешко същество от твоя сектор да знае нещо за прочистването?
Нямаше да му свърши работа да се прави на ударен. Той отвори очи. Гарванът не беше помръднал. Птицата го гледаше втренчено и той си спомни совата върху перваза, малкото момче в леглото и страха.
— Не съм сигурен, че е знаела.
— Тя?
— Да. Беше… женска.
— Касиопея.
Той не можа да се сдържи и рязко извърна поглед към нея.
— Откъде…?
— През последните три дни често чувам това име.
— Три дни?
Пулсът му се ускори. Трябваше да я попита. Но как да го направи? Въпросите можеха да я направят още по-подозрителна, отколкото вече беше. Беше глупаво да я пита. Затова каза:
— Мисля, че тя може да е успяла да се измъкне.
— Е, ако го е направила, съм сигурна, че ще я открием — усмихна се Грейс.
Той бавно издиша. Грейс не би имала причина да лъже. Ако беше открила Каси, щеше вече да я е убила и нямаше да го премълчи. Макар това, че Грейс не я беше намерила, да не беше доказателство, че Каси е жива — тя все пак можеше и да не е оцеляла.
Грейс бръкна в раницата си и извади шишенце с крем.