22.
Той срещна — откри е може би по-точната дума — Грейс през лятото, когато и двамата бяха на шестнадесет, по време на панаира в Хамилтън Каунти. Ивън стоеше пред палатката на зоологическата градина за екзотични животни заедно с по-малката си сестра Вал, която искаше да види белия тигър още откакто бяха пристигнали рано сутринта. Беше август. Опашката бе дълга. Вал беше уморена, кисела и лепкава от пот. Бен вече беше готов да я отреже. Той не обичаше да гледа животни, които са затворени. Когато погледнеше в очите им, нещо в тях поглеждаше в него.
Той пръв видя Грейс да стои до сергията за понички. Държеше резен диня в ръка, от който се стичаха капки. Русата й коса стигаше до средата на кръста й. Изглеждаше надменна и почти студена, особено ледено сините й очи и циничната извивка на устните й, които лъщяха от сока на динята. Тя се обърна към него и той бързо извърна поглед към лицето на малката си сестричка, която след по-малко от две години щеше да е мъртва. Факт, който той носеше вътре в себе си, заключен в друга скрита стая. Понякога беше трудно да се отърси от знанието, че всяко лице, което виждаше, беше лице на бъдещ труп. Светът му беше населен с живи призраци.
— Какво? — попита Вал.
Той поклати глава. Нищо. Пое дълбоко дъх и отново погледна към сергията. Високото русо момиче беше изчезнало.
Вътре в палатката, зад стоманената мрежа, белият тигър дишаше тежко заради горещината. Отпред се бяха струпали малки деца. Зад тях щракаха камери и смартфони. Тигърът оставаше царствено безразличен към вниманието, което му се оказваше.
— Красив е — прошепна един дрезгав глас в ухото на Ивън.
Той не се обърна. Без да гледа, знаеше, че е момичето с дългата руса коса и устни, лъщящи от динен сок. Около тигъра беше претъпкано с хора. Голата й ръка се отърка в неговата.
— И тъжен — добави Ивън.
— Не — възрази Грейс. — Той може да разкъса тази мрежа за две секунди, а за още три — да разкъса лицето на това хлапе. Той просто е избрал да е тук. Това е нещо красиво.
Той я погледна. Отблизо очите й бяха дори още по-стряскащи. Те сякаш дълбаеха дупки в неговите и в един миг той разбра, с омекнали колене, за съществото, скрито в тялото на Грейс.
— Трябва да поговорим — прошепна Грейс.
23.
На здрачаване включиха светлините на виенското колело, усилиха досега тихата музика и тълпата на централната алея стана по-голяма. Навсякъде се виждаха къси панталонки и джапанки, миришеше на слънцезащитен крем с аромат на кокос и беше пълно с мъже с шапки „Джон Диър“4 и покрити с мазоли ръце, които вървяха с клатеща се походка, а портфейлите, закачени на коланите им, издуваха задните им джобове. Той остави Вал при майка им, след което се отправи към виенското колело, където зачака нервно Грейс. Тя се появи сред тълпата. Държеше голяма плюшена играчка — бял бенгалски тигър, чиито пластмасови сини очи бяха само малко по-тъмни от нейните.
— Аз съм Ивън — представи се той.
— А аз Грейс.
Те наблюдаваха гигантското виенско колело, което се въртеше на фона на пурпурното небе.
— Мислиш ли, че това ще ни липсва, когато вече го няма? — попита той.
— На мен няма — тя сбърчи нос. — Миризмата им е ужасна. Не мога да свикна с нея.
— Ти си първата, която срещам, откакто…
— Аз също — кимна тя. — Мислиш ли, че това е случайно?
— Не.
— Днес нямаше да идвам, но сутринта, когато се събудих, чух тих глас: „Върви“. Ти чуваш ли го?
— Да — кимна той.
— Добре — тя изглеждаше облекчена. — От три години се чудех дали не съм луда.
— Не си.
— Ти не се ли чудеше?
— Вече не.
— Искаш ли да се разходим — дяволито се усмихна тя.
Скитаха из опустелия панаир и седнаха на пейките. Появиха се първите звезди. Нощта беше топла. Въздухът влажен. Грейс носеше шорти и бяла блуза с дантелена яка. Докато седеше до нея, Ивън усещаше мириса на женско биле.
— Това е — каза той и кимна към празното оградено пространство от утъпкани дървени стърготини и тор.
4
Известна американска фирма, производител на трактори и селскостопанска техника — Бел.прев.