— Грейс — като ехо повторих аз и отблъснах ръката му от бузата си, забравяйки за меда.
Толкова много харесвах да ме докосва, че реших, че трябва да се постарая да не ми харесва чак толкова. И също така да поработя върху това да не харесвам начина, по който ме гледа, сякаш съм последният човек на Земята, както всъщност смятах, преди той да ме намери. Това е нещо ужасно — стоварваш огромна тежест върху плещите на друг човек. Цялото ти съществуване става зависимо от един човек и така си създаваш куп неприятности. Достатъчно е да си спомним за всички трагични любовни истории, които някога са били написани. А аз не исках да играя Жулиета с никой Ромео — не и ако това зависеше от мен. Дори и когато единственият наличен кандидат седеше точно до мен, държеше ме за ръката и ме гледаше право в очите със своите очи с цвят на разтопен шоколад, в които вече не се четеше чак такова обожание. Освен това беше практически гол под тези завивки и притежаваше тялото на модел от модна реклама. Но по-добре да не навлизам във всичко това…
— Отново тази дума. Не спираше да я повтаряш, след като те застрелях — казах му аз.
— Ти не познаваш Грейс15.
Е, това вече ме жегна. Никога не съм била особено религиозна — нито пък обичам да съдя другите. Двете неща обикновено вървяха заедно, но въпреки това…
— Каси, трябва да ти кажа нещо.
— Да не си баптист?
— Онзи ден на магистралата, след като аз… те оставих да се измъкнеш, бях много уплашен. Не разбирах какво се случва и защо не можах… да направя онова, което трябваше да направя. Да направя онова, за което бях създаден. Във всичко това нямаше смисъл. И до голяма степен в него продължава да няма смисъл. Мислиш си, че познаваш себе си. Мислиш си, че познаваш човека, който виждаш в огледалото. Намерих теб, но намирайки те, аз изгубих себе си. Вече нищо не ми беше ясно. Нищо не беше просто.
— Спомням си това време — кимнах аз. — Спомням си, когато всичко беше просто.
— В началото, след като те отнесох в къщата, наистина не знаех дали ще оцелееш. Тогава сядах до теб и си казвах: „Може би тя не трябва да оцелее.“
— Господи, Ивън. Това е толкова романтично.
— Знаех какво предстои — каза той и това, разбира се, беше нещо просто и ясно.
Той сграбчи двете ми ръце, придърпа ме по-близо и аз пропаднах дълбоко в бездънните му очи. Ето защо онази техника с меда не работеше при мен — когато бях около него, аз бях мухата.
— Знам какво предстои, Каси, и досега смятах, че истинските късметлии са онези, които вече са мъртви. Но сега вече го виждам. Виждам го.
— Какво? Какво виждаш, Ивън? — гласът ми трепереше.
Той ме плашеше. Може би беше заради треската, но Ивън не приличаше на себе си.
— Изходът. Начина да приключим с това. Проблемът е Грейс. Не можете да се справите с Грейс — никой от вас. Грейс е пътят и аз съм единственият, който може да ви преведе по него. Мога да ви осигуря това. И време. Тези две неща — Грейс и времето, и тогава вие ще можете да приключите с това.
44.
Точно тогава Дъмбо реши, че е дошъл най-подходящият момент да надникне в стаята.
— Те се върнаха, Съливан. Зомби каза… — той не довърши, очевидно разбрал, че е прекъснал някакъв интимен момент.
Слава Богу, че не бях разкопчала ризата си. Издърпах ръцете си от тези на Ивън и се изправих.
— Открили ли са бутилка?
Дъмбо кимна.
— Сега я слагат в асансьора — той погледна Ивън. — Зомби каза, че може да действаш, когато си готов.
— Добре — Ивън бавно кимна.
Но не помръдна. Аз също не помръдвах. Дъмбо изчака няколко секунди.
— Добре — каза той.
Ивън не каза нищо. Аз също замълчах.
Тогава Дъмбо каза:
— Ще се видим по-късно… в Дюбюк! Ха-ха.
Той излезе заднишком от стаята.
Аз се обърнах рязко към Ивън.
— Добре. Нали си спомняш какво ти каза Бен за загадъчния извънземен?
В този момент Ивън Уокър направи нещо, което никога не го бях виждала да прави — или по-точно да казва.
— Мамка му! — извика той.
Дъмбо отново се беше появил на вратата със зяпнала уста и зачервени уши. Държеше го високо момиче със спусната медноруса коса, поразително лице на скандинавски модел и пронизващи сини очи, пълни, нацупени и натъпкани с колаген устни и стройна фигура на модна принцеса.
— Здравей, Ивън — каза момичето от корицата на „Космополитън“ и разбира се, гласът й беше дълбок и леко дрезгав, като гласа на всяка злодейка, измислена някога от Холивуд.
15
Тук отново има игра на думи с името Грейс и религиозното значение на думата, т.е. Каси погрешно смята, че Ивън й казва, че не познава божията милост — Бел.прев.