— Пак този шах.
Той хвърля мръсния парцал в мивката и затръшва вратата.
Когато се връща със следващия поднос с храна, до него стои познатата дървена кутия. Без да каже и дума Бръснача взема храната, изсипва я в кофата за боклук и хвърля металния поднос в мивката, където той пада с оглушителен трясък. Леглото избръмчава, повдига тялото ми до седнало положение и Бръснача плъзва кутията пред мен.
— Ти каза, че не играеш — прошепвам аз.
— Тогава ме научи.
Поклащам глава и казвам на камерата зад гърба му.
— Добър опит, но си го заврете в задника!
— Идеята не е тяхна — засмива се Бръснача. — Но като стана въпрос за задници, може да се обзаложиш, че първо съм взел разрешение.
Той отваря кутията, изважда дъската и започва да рови из фигурите.
— Има царици, царе, пионки и тези неща като крепостни кули. Защо всички фигури приличат на хора, а само те — не?
— Пешки, а не пионки. Пионките са в „Не се сърди човече“.
Той кимва:
— Такова е името на едно момче от моята част.
— Пионка ли?
— Аха. Така и не разбрах защо му викат така.
— Подреждаш ги грешно.
— Може би защото нямам никаква представа как се играе шибаната игра. Нареди ги ти.
— Не искам да го правя.
— Значи, признаваш поражението си?
— Нарича се „предавам се“.
— Добре е да го знам. Имам чувството, че ще ми потрябва.
Усмихва се. Не с онази високоволтова усмивка тип „Зомби“. А с по-лека, едва доловима и по-скоро иронична усмивка. Сяда до леглото и аз усещам мириса на дъвка.
— С белите или с черните?
— Бръснач, толкова слаба се чувствам, че не мога дори да вдигна…
— Тогава ще ми показваш къде искаш да ги сложиш и аз ще ги местя вместо теб.
Не се отказва. Всъщност и не очаквах да го направи. Досега всички смотаняци и нагаждачи вече са били отсети. Няма вече женчовци. Казвам му къде да слага фигурите и как се движи всяка от тях. Описвам му основните правила. През цялото време той кима и отвръща „аха“, но аз усещам, че повечко се съгласява и по-малко разбира. След това започваме да играем и аз го унищожавам с четири хода. В следващата игра той започва да спори и да отрича: „Не можеш да правиш това! Кажи ми, че това не е най-глупавото правило, което някой някога е измислял!“ Когато стигаме до третата игра, съм сигурна, че той вече съжалява за цялата тая идея. Моето настроение не се подобрява, но неговото вече е напълно смазано.
— Това е най-тъпата игра, която някога е измисляна — цупи се той.
— Шахът не е измислен. Той е открит.
— Като Америка ли?
— Като математиката.
— В училище познавах момичета точно като теб — той не казва нищо повече и започва да реди фигурите отново.
— Всичко е наред, Бръснач. Уморена съм.
— Утре ще донеса дама — казва го като заплаха.
Обаче не го прави. Донася подноса, кутията и шахматната дъска. Този път поставя фигурите в странна конфигурация: черният цар е в средата с лице срещу него, царицата е в края, обърната срещу царя, зад царя има три пешки, разположени на десет, дванадесет и два часа, единият кон е отдясно на царя, другият — от лявата му страна, единият офицер е зад него, а до офицера има още една пешка. След това Бръснача ме поглежда с онази ангелска усмивка.
— Добре — кимвам аз, без да съм сигурна защо.
— Измислих една игра. Готова ли си? Нарича се… — той потропва по таблата на леглото, имитирайки барабанен туш. — Шахбол!
— Шахбол?
— Шах-бейзбол. Шахбол. Схващаш ли? — той слага до дъската монета от двадесет и пет цента.
— Какво е това? — питам аз.
— Двадесет и пет цента.
— Знам, че са двадесет и пет цента.
— За целите на играта, това е топката. Е, не е наистина топката, но представлява топката. Или онова, което се случва с топката. Ако замълчиш за секунда, ще мога да ти обясня всички правила.
— В момента не говоря.
— Това е добре. Когато говориш, ме заболява главата. Ругаеш ме и ме засипваш с цитати за шаха в стил Йода, както и със загадъчни истории за слонове. Искаш ли да играеш или не?
Той не дочаква отговора ми. Поставя една бяла пешка точно пред черната царица и казва, че това е той, батерът.
— Трябва да поведеш с твоята царица. Тя е най-силната.
— Точно затова тя удря четвърта, за да изчисти базите — той поклаща глава, моето невежество направо го изумява. — Наистина е просто, отбраната — това си ти — първа хвърляш ези-тура. Ако е ези — страйк. Ако е тура — бол.