— Защо не? — боря се с нуждата да повърна отново.
— О, не знам. Може би защото ще умреш без тях.
Той поглежда гневно към камерата.
— Може би трябва да ми подадеш онзи контейнер.
Той попива повърнатото, полепнало по брадичката ми, сгъва отново кърпата, грабва контейнера и го слага в скута ми.
— Бръснач.
— Да?
— Моля те не слагай тази кърпа обратно на лицето ми.
— А? О, по дяволите! Да. Почакай — той взема чиста кърпа и я намокря. Ръцете му треперят. — Знаеш ли какво е това? Аз знам. Как не се сетих за това? Как ти не се сети? Медикаментите вероятно са оказали смущения върху системата.
— Каква система?
— Дванайсетата система. Онази, която са ти инжектирали, Шерлок. Хъбът и четирийсетте малки приятелчета, които да подсилят останалите ти единадесет системи — той слага хладна кърпа върху челото ми. — Студена си. Искаш ли да ти намеря още едно одеяло?
— Не, цялата горя.
— Тук вътре — той потупва гърдите си, — се води война. Трябва да обявиш примирие, Катализатор.
— Няма да има мир — поклащам глава аз.
Той кимва и стиска ръката ми под тънкото одеяло. Кляка на пода, за да събере падналите шахматни фигури. Изругава, когато не успява да открие монетата от двадесет и пет цента. Решава, че не може да остави просто така повръщаното на пода. Хваща мръсната кърпа, която използва, за да забърше брадата ми и започва да чисти пода на четири крака. Когато Клер влиза в стаята, той все още ругае.
— Точно навреме! — излайва Бръснача към нея. — Хей, не може ли поне да й дадете от серума срещу повръщане?
Клер кимва с глава към вратата.
— Излез! — тя посочва кутията. — И вземи това със себе си.
Бръснача я поглежда ядосано, но изпълнява каквото му казва. Отново виждам сдържаната сила зад ангелските му черти. Внимавай, Бръснач. Не това е отговорът.
След това оставаме двете с Клер и тя дълго и мълчаливо изучава монитора.
— Истината ли казваше преди малко? — пита тя. — Искаш да живееш, за да можеш да убиеш командир Вош? По-умна си от това.
Говори като майка, която се кара на много малко дете.
— Права си — отвръщам аз. — Никога няма да имам този шанс. Но ще имам възможност да убия теб.
Тя изглежда изненадана.
— Да убиеш мен? Защо би искала да убиеш мен?
Когато не отговарям, тя казва:
— Не мисля, че ще преживееш тази нощ.
Кимвам.
— А ти няма да преживееш месеца.
Тя се засмива. Звукът на смеха кара в гърлото ми да се надигне вкус на жлъчка. Тя ме изгаря. Изгаря ме.
— Какво ще направиш? — пита ме тихо тя и дръпва парцала от челото ми. — Ще ме задушиш с това?
— Не. Ще се отърва от пазача като разбия главата му с нещо тежко, след това ще взема пистолета му и ще те застрелям право в лицето.
Тя се смее през цялото време, докато говоря.
— Е, пожелавам ти късмет в това.
— Няма да е късмет.
66.
Клер не позна, че до сутринта ще съм мъртва.
Близо месец по-късно (по сметките ми от три хранения на ден), аз все още съм тук.
Не си спомням много. В някакъв момент ме откачиха от системите и монитора и тишината, която замени постоянното пиукане, беше толкова оглушителна, че можеше да пропука цели планини. Единственият човек, когото виждах през това време, беше Бръснача. Сега той се грижи за мен през цялото време. Храни ме, изпразва подлогата ми, мие лицето и ръцете ми, обръща ме, за да не получа рани от залежаването, играе с мен шахбол в часовете, когато съм на себе си и не спира да говори. Говори за всичко, което е друг начин да се каже, че не говори за нищо. Мъртвото му семейство, мъртвите му приятели, другарите му от взвода, досадната работа в зимния лагер, сбиванията, предизвикани от скуката, умората и страха (но най-вече страха), слуховете, че трансформираните се подготвят за голяма офанзива напролет — последно, отчаяно усилие да прочистят света от досадния шум, създаван от хората, активна част от който е самият Бръснач, който не спира да говори и говори.
Някога имал приятелка на име Оливия и кожата й била тъмна като мътна река. Свирела на кларинет в училищния оркестър и щяла да става лекар, освен това мразела бащата на Бръснача, защото той смятал, че от сина му няма да излезе доктор. Изпусна се, че истинското му име е Алекс, като на А. Род20, и че строевият му сержант го е кръстил Бръснача, не защото е слаб, а защото се порязал една сутрин, докато се бръснел. Имам много чувствителна кожа. Изреченията му са без точки, без запетайки, без параграфи или ако трябва да съм по-точна — те са като един дълъг параграф, без всякакви паузи.
20
Алекс Родригез — американски професионален бейзболен играч от отбора на „Ню Йорк Янкис“ — Бел.прев.