— Но всички Телепортатори биват избити — намръщи се Валкирия.
— Какво предполага това? — погледна я Скълдъгъри.
— Не знам. Не намирам смисъл. Освен ако… Не знам, може би убиецът не иска Безликите да се върнат, тъй че избива всички Телепортатори, за да е сигурен, че никога няма да отворят портата.
— Което значи?
— Значи, че може би не е злодей, а е от добрите — просто е ненормален.
Скълдъгъри посрещна думите с мълчание и след малко кимна на трупа.
— Благодаря ти. Помогна много на света.
— Ще ми помогнете ли сега?
— Да, ще ти помогнем.
— Никога няма да напуснеш това езеро, труп — засмя се Морската старица.
— Какво искаш в замяна? — попита я детективът.
Старицата му се озъби.
— Нищо. Той ми принадлежи. Това езеро е лобното му място. Водите ми вече са го приели за свой.
— Трябва да има нещо, което искаш, някаква цена.
— Нищо не искам, което можете да ми предложите. Аз съм Девица на водата. Аз съм над изкушенията.
— Не си Девица на водата — каза Валкирия. — Ти си Морска старица.
Старицата я изгледа злостно.
— Като по-млада бях Девица на…
— Не ми пука — прекъсна я Валкирия. — Може да си била красива някога, но сега си грозна жена риба.
— Не ме гневи, момиче.
— Не ща въобще да те гневя, но не си тръгваме без мъртвеца. Тъй че го дай или ще си изпатиш.
— Изглежда искаш все пак да се удавиш — изръмжа старицата и се спусна към нея. Докато момичето мигне, кокалестите ръце я държаха за раменете. Валкирия бе хвърлена като парцалена кукла във въздуха. Блъсна се в студената повърхност на езерото и потъна. Усука се във водата, опитвайки се да се ориентира през стената от мехурчета около нея. Видя дългото тяло на Морската старица, свършващо в опашка. То се разви и внезапно старицата се озова току до нея с ококорени от победоносно вълнение очи. Тя я сграбчи отново и този път нямаше да я пусне.
Валкирия опита удар, но юмрукът й се движеше твърде бавно под водата. Старицата се изсмя, а водата напълни устата й, влезе в гърлото й и излезе през хрилете, които Валкирия забеляза за пръв път.
Дробовете на момичето вече горяха. Не бе имала време да поеме дъх. Опита се да бръкне в очите на старицата, но дългите съсухрени пръсти стиснаха китката й.
И тогава нещо се изстреля към тях като торпедо. Миг по-късно Скълдъгъри се озова до тях, хвана китката на Валкирия, която старицата бе пуснала, и я освободи.
Тя се хвана здраво за детектива и усети как водата се разделя пред тях и ги избутва отзад. Старицата ги погна, а тялото й се усукваше вретеновидно. Лицето й се кривеше от ярост. Доближи ги и посегна, но Скълдъгъри промени траекторията си и двамата потънаха още по-дълбоко в езерото, отново смениха посоката си и се изстреляха нагоре, покрай старицата, която изрева яростно и от устата й се вдигна гейзер от мехурчета.
Дъното на езерните плитчини бе толкова близо, че Валкирия можеше да докосне камъчетата и скалите.
Скълдъгъри пое рязко нагоре и те изскочиха от водата, вдигнаха се високо във въздуха и западаха към дърветата. Тогава прозвуча писък и Морската старица изригна от разпенените вълни и се докопа до Скълдъгъри, стисна го през кръста и го придърпа обратно.
Валкирия се хвана за един клон, но не можа да се задържи на него. Тупна на земята и изстена, без почти да усеща болката в дланите си, пронизани от трески.
Момичето изстена втори път и обърна глава към езерото. Не ги виждаше, а вълните вече се успокояваха, сякаш за да скрият случващото се под тях. Валкирия се претърколи, стана с мъка на крака и направи гримаса, когато видя ръцете си.
Трупът още стоеше във водата, където го бяха оставили, и навярно чакаше безнадеждно старицата да се върне и да си го прибере. Валкирия запристъпва към него. Кесел им бе помогнал, а те му бяха дали обещание.
Тя изтича покрай водите на езерото, подхлъзвайки се от време на време, беше твърде близо до повърхността му. Старицата обаче не се появи. Скълдъгъри сигурно я риташе от единия край на езерото до другия. Е, поне се надяваше да е това.
Задъхана, Валкирия стигна до трупа, като внимаваше да не се докосва с длани, понеже вече започваха да щипят.
— Хей. Излизай от водата — подвикна тя.
Той само поклати глава.
— Не мога да се движа сам. Прекарал съм последните петдесет години на дъното на езеро. Не мисля, че дори помня как да се движа.