— Не съм сигурна, че бих искала. Освен че е бил луд, Лудия магьосник е бил доста некадърен. Повечето заклинания в книгата му са били напълно безполезни. Но този фалшификатор, който и да е бил, е поправил всяка грешка. Това тук е най-важното академично откритие на последните петнадесет години.
— Еха.
— И е мое — каза Чайна с доволна усмивка.
Скълдъгъри се върна, внимателно разгръщайки страниците на книга, която бе виждала по-добри времена.
— Нужна ни е помощта ти — каза той.
— Учтивостите вече приключиха, тъй ли? — направи физиономия Чайна. — Е, така не е забавно. Даже не разменихме остроумни обиди. Как ми липсват старите времена. На теб не ти ли липсват, Валкирия?
— Имаше добри моменти.
— Нали, нали? Все „дела на Убежището“ и „спасяване на света“. А сега? Сега сте външни хора, които се мъчат да разрешат няколко мизерни убийственца. Достоен ли е такъв случай за великолепния Скълдъгъри Плезънт?
— Убийството си е убийство — отвърна детективът, без да вдига поглед от книгата.
— Е, вероятно си прав. Кажи ми сега как се справя човекът на Гилд с разследването?
— Искаш да кажеш, че не знаеш? — обърка се Валкирия. Досега бе разбрала, че всеки добър детектив ползва информатори, а Чайна бе най-добрата в това.
Магьосницата се усмихна.
— Наистина ли мислиш, че Рем Крукс би се свързал с мен, човек с толкова тъмно минало? Помниш, скъпа Валкирия, че някога работех с врага. Някога бях врагът. Крукс е ограничен човек с ограничено въображение. Има си заповедите от Гилд и ги следва до запетаята. Спазващите правилата не идват при мен. Което обяснява защо се срещам с вас двамата толкова редовно.
— Мошениците трябва да не се делим — измърмори разсеяно Скълдъгъри, още вперил поглед в книгата.
— Това малко прецаква идеята на мошеничеството, не мислиш ли?
— Котва-провлак — зачете на глас Скълдъгъри. — Предмет, принадлежащ на една реалност, но съществуващ в друга. Може да е одушевен или не. Магически или не. Излъчва струя, която свързва реалностите чрез портали между измеренията.
Той затвори книгата и наклони умислено глава.
— Е? — попита Валкирия.
— Трябва да разберем каква форма е приела Котвата, да я намерим преди врага. Нека помисля малко. Чайна, трябва да открием един човек. Английско момче — Флетчър Рен.
— Не съм го чувала. Маг ли е?
— Роден Телепортатор.
Тя вдигна вежда.
— Разбирам. В този случай може и да съм чувала. Трима различни души са видели „момче призрак“ в три различни нощни клубове в графство Ми. Персоналът или му забранявал да влезе, или отказвал да го обслужи, при което момчето ставало агресивно, накрая си тръгвало като изчезвало в нищото. Понеже изчезванията били наблюдавани само от пияни хора, властите не обръщат сериозно внимание на случая.
— Къде в Ми по-точно? — попита Скълдъгъри.
Чайна посочи слабия, който бе застанал толкова неподвижно, че Валкирия го бе забравила. Той се скри от поглед за малко и се върна с карта, която разстла на бюрото.
— Тук, тук и тук. — Чайна почука леко с маникюра си по три точки по картата.
Скълдъгъри взе молив от бюрото и ги огради.
— Ако Перегрин казва истината, г-н Рен може да се телепортира не повече от няколко мили наведнъж. Това значи, че ще е някъде тук.
— Доста сгради за претърсване — отбеляза Чайна.
Скълдъгъри почука черепа си с молива. Той издаде приятен кух звук.
— Седемнадесетгодишно момче със силата да се появява, където си поиска. Ако му трябват пари — в сейфа на някоя банка, ако му трябват дрехи — в магазин за дрехи, храна — в супермаркет. Няма да е където и да е. Започва да си мисли, че има превъзходство над всички останали. Ще е в най-добрите места, най-класните хотели.
Скълдъгъри нарисува кръст на картата.
— Хотел „Грандьор“ — каза Чайна. — Навярно единственият хотел в областта с аркадни игри във всяка стая.
— Там е. — Детективът уви шала около челюстта си. — Там ще го намерим.
6.
Флетчър Рен
Фоайето на хотела бе просторно, с ред малки декоративни растения по дължината на едната стена и миниатюрен водопад до другата. Два огромни мраморни пилона подпираха тавана и Скълдъгъри използва единия, за да се скрие от усмихващия се рецепционист. Дегизировката му се състоеше само от шапка и шал. Когато рецепционистът се обърна, детективът и Валкирия нехайно доближиха асансьорите. Тя държеше бинтованите си ръце в джобовете си.