След кратка пауза Скълдъгъри каза:
— Трябва да вървим.
— Добра идея — съгласи се професорът. — Валкирия, радвам се, че те видях отново.
— Мм, да — несигурно промълви тя.
Когато стигнаха до двойната врата на входа, Кенспекъл каза:
— Детективе, хрумвало ли ви е, че насилието е решението на нецивилизованите хора?
Скълдъгъри се обърна назад.
— Аз съм изтънчен, чаровен, съобразителен и имам перфектен вкус за дрехи. Никога не съм казвал, че съм цивилизован.
Излязоха и вратата се затвори зад тях.
9.
Врагът
Танит не си падаше много по охраняването. Често беше скучно, понякога до смърт, а да си в същото тясно помещение с човека, когото трябва да пазиш, значеше много взаимно раздразнение. Просто не ставаше за бодигард.
Но Скълдъгъри й се бе обадил, бе й казал, че услугата й му е важна и тя се бе съгласила да пази Емет Перегрин. Той бе свестен, а и се нуждаеше просто от някого, който да му пази гърба, докато поспи. Изглеждаше като човек с отчаяна нужда от сън.
Танит не бе съгласна с избора му на скривалище. Намираха се в негов лондонски апартамент, за който той настояваше, че никой не знае. Тя се опита да го разубеди, но той демонстрираше типичната за Телепортаторите арогантност, с която Танит се бе сблъсквала и преди. Той бе живял стотици години практически неуязвим и арогантността му личеше, дори сега.
Заедно начертаха достатъчно защитни символи, за да събудят цялата сграда, ако някой влезе. Не можеха да рискуват, особено срещу хора като Били Рей Сангуайн.
Танит прекара първите няколко часа на стол в преддверието на апартамента, втренчена във вратата. Отиде до тоалетната, а след това до кухнята, за да вземе нещо за ядене. Тъкмо се опитваше да разбере как работи микровълновата, когато някой позвъни на телефона й.
Тя вдигна и от другата страна мъж с дълбок глас и силен африкански акцент каза:
— Приятно ми става да те чуя.
— Здрасти, Фрайтнинг4 — усмихна се тя.
Фрайтнинг Джоунс бе стар приятел. За кратко бяха гаджета през 70-те, преди той да заработи за английското Убежище. Естественото й недоверие към властта прекрати връзката им, но си оставаха близки. Научеше ли нещо за нея, той й се обаждаше веднага.
— Какво съм объркала този път? — попита тя.
От другата стая се чуваше телевизора на Перегрин.
— Не си нарушавала закони напоследък — отвърна Фрайтнинг. — Или ако си, си била много тиха. Просто получих рутинен доклад с името ти на него. Един от агентите ми те е видял с Емет Перегрин.
Усмивката на Танит изчезна.
— Какво?
— В апартамента му сте, нали?
— Фрайтнинг, кой друг знае за това?
— Агентът, който ви е видял, и старейшина Стром, пред когото се отчитам. Има ли нещо? Можеш да вярваш на агента ми, а старейшината е добър човек. Това няма да стигне до неподходящи уши. Старейшина Стром е уведомил ирландското Убежище.
Танит извади меча си.
— Защо?
— Ирландците оглавяват разследването за Телепортаторите. Проява на уважение е да… Танит, какво има?
— В ирландското Убежище има шпионин — прошепна тя. — Ако те знаят, Диаблерията също знае.
Тя затвори. Звукът не идваше от телевизор. Перегрин разговаряше с някого. Не в стаята. Пред вратата.
Танит изскочи от кухнята, навреме, за да види сянката на убиеца в коридора отвън. Перегрин вече бе мъртъв. Кръвта му попиваше в ризата.
Танит излезе и зърна фигурата на убиеца, който изкачваше стълбите. Тръгна след него, опасявайки се, че е закъсняла. Когато стигна до стълбището, скочи на стената и се затича. Някъде горе се тръшна врата.
Танит стисна перилата и прелетя над последните няколко стълби. Заби ботуш във вратата и тя се откачи. Танит продължи, докато се озова на покрива. В нея се заби юмрук, тежък като таран. Тя падна и се претърколи, смътно осъзна, че вече не държеше меча си. Изправи се и се опита да преодолее замайването, докато отстъпваше от огромния мъж със сребриста коса, вързана на опашка.
Той отново замахна, но Танит приклекна и на свой ред го удари в ребрата. Все едно удряше стена. Танит отново отстъпи. Не той бе убил Перегрин. Твърде едър беше. Значи на покрива имаше още някого.
Опита се да се обърне, но бе късно. Уцели я ритник изотзад и тя се завъртя безпомощно. Падна на едно коляно, а една тъмнокоса жена я сграбчи и я дръпна назад. Танит видя красиво лице, изкривено от жестокост, и рубиненочервени устни, извити в подигравателна усмивка. Танит заби лакът в жената и тя изстена, но когато опита да продължи атаката, жената я преметна през тялото си.