Валкирия го гледаше в блещукащите очи, докато той описваше случката.
— Кой ги е убил? — Момичето с мъка владееше гласа си.
Той се изсмя.
— А, мислиш, че всеки момент ще обявя как аз съм го сторил? Не, боя се. Почти съм сигурен, че полицията го е хванала и затворила, който и да е бил. Но насилствената смърт остава задълго там, където се е случила. — Той затвори очи и бавно вдиша. — Убийството се отпечатва на стените. Можеш да го вкусиш, ако опиташ. Да го попиеш с устни и език.
Валкирия се отдръпна от него, а в ума й се въртяха образи на цялата тази ужасна мрачна енергия, която се кълбеше около него. Знаеше, че не бива да е изненадана. Некромантията бе магия на смъртта и сенките — разбираемо, практикуващите я ги привличаха места, вонящи на смърт.
Рийт като че ли си спомни, че има събеседник, и отвори очи.
— Прощавай. Може би трябваше да избера по-цивилизовано място за първата ни среща.
— Не се коси — чу се иззад него гласът на Скълдъгъри, който се присъедини към тях. — Валкирия ми е партньор. Отнасяй се с нея като с мен.
— Жалко — отвърна Рийт. — Тъкмо взе да ми допада.
— Какво искаш, Соломон? Нямаме време за губене.
— Няма такова нещо като време за губене, но така или иначе ще ме изслушате. Или да потърся съдействието на Рем Крукс? Чувам, че щъка из града и се мъчи да открие нещо, с което да впечатли Върховния маг. — Рийт поклати глава. — Действията му са достойни за съжаление. Казвам ти, като един детектив на друг; Крукс цени добрия отчет на свършената работа повече от вършенето на добра работа.
— Ако мислиш, че неприязънта ни към нещастника ще ни сближи, бъркаш.
— Не само това ни свързва. Имаме общ враг.
— Тъй ли било?
— Разследването ти на скорошните убийства, колкото и да е неофициално, съвпада с мое разследване от последните няколко години. Става дума за Диаблерията.
Скълдъгъри не продума известно време, после се обърна към Валкирия.
— Диаблерията беше група от най-откачените откачалки, с които Меволент разполагаше. Чайна я беше основала, тя беше първият й водач.
— Чайна?!
— Да, направи доста грешки като млада — намеси се усмивка Рийт.
Скълдъгъри не му обърна внимание.
— Когато Чайна ги напусна и стана, както тя се изразява, неутрална, я наследи барон Венгос. Никой обаче не ги счита за заплаха вече сто и двайсет години. От поне осемдесет дори не сме чували за тях.
— Всичко това ще се промени — каза Рийт. — Джарън Галоу, Мърдър Роуз и Грюсъм Крав се събраха отново преди две години. Открих доказателства, че са наели Били Рей Сангуайн. Диаблерията отново е тук, детективе, и избива Телепортатори.
— А Бату? Какво знаеш за него?
— Подозирам, че дори не съществува. Името е само за отвличане на вниманието. Истинският предводител е Джарън Галоу. Просто се преструва, че отговаря пред някакъв мистериозен господар. От години го прави — така заблуждава всички.
— Все още не виждам смисъла — замисли се Валкирия. — Бату, или който там, е убил Троуп Кесел след като е научил как да върне Безликите. Но след като им трябва Телепортатор, за да отворят портала, защо да избиват всичките?
— Нужни са им Телепортатори? Колко?
— Само един.
— Колко са останали?
— Двама — каза Скълдъгъри. — Емет Перегрин и още един. Няма да научиш нито името му, нито къде се намира, така че не питай.
Рийт се намръщи.
— Явно не сте чули. Перегрин е мъртъв. От около час.
Устата на Валкирия пресъхна.
— А Танит?
— Кой?
— Момичето с него — поясни Скълдъгъри.
— А, англичанката. Не знам всички подробности, но доколкото знам, е била нападната от Крав и Мърдър Роуз. Успяла е да избяга жива, което само по себе си е достойно за възхищение.
Валкирия затвори очи. Слава Богу.
— Сега — продължи Некромантът, — ако е останал само още един Телепортатор, а всички, за които знам, са мъртви, този трябва да е нов. В което има смисъл.
— Как така? — попита Валкирия.
— Никой от опитните Телепортатори не би си сътрудничил с Диаблерията — досети се Скълдъгъри. — Твърде са добри. Биха могли лесно да избягат.