Бентлито паркира откъм задната стена на затворения Музей на восъчните фигури и Валкирия последва Скълдъгъри вътре. Дебел слой прах покриваше няколкото останали в мрака фигури. Скълдъгъри затърси бутона за скритата врата, а Валкирия лениво заоглежда подобието на Фил Линот, вокалистът на Тин Лизи. Той стоеше на няколко метра от нея, хванал китара — доста добро копие. Бе чувала, че баща й е бил голям фен на групата през 70-те, и дори сега, когато по радиото пуснеха „Уиски в буркана“.2
— Бутонът го няма — обяви накрая Скълдъгъри. — Още като сме си тръгнали, са сменили ключалките. Не знам дали да съм поласкан или обиден.
— Имам чувството, че ще решиш първото.
— Ами, по-хубавото от двете чувства е — сви рамене детективът.
— И как ще влезем?
Някой потупа Валкирия по рамото, тя изписка и отскочи встрани.
— Извинявам се — рече восъчната фигура на Фил Линот. — Не исках да ви стресна.
Тя се опули насреща му.
— Аз съм ключалката — продължи той. — Отварям вратата от тази страна на стената. Имате ли уговорка?
— Тук сме да се срещнем с Върховния Маг — каза Скълдъгъри. — Аз съм Скълдъгъри Плезънт, а това е партньорът ми, Валкирия Каин.
Восъчната глава на Фил Линот кимна.
— Очакват ви, но трябва да изчакате представител на Убежището да ви вземе и да ви придружи. Изпратих сигнал на Администратора. Тя ще е тук скоро.
— Благодаря.
— Няма защо.
Валкирия позяпа Линот още няколко секунди.
— Можеш ли да пееш? — попита го накрая.
— Отварям вратата — отвърна той. — Това е целта ми.
— Ама можеш ли да пееш?
Фигурата обмисли въпроса.
— Не знам. Не съм опитвал.
Стената зад тях се размести с боботене и от скритата врата се подаде жена с консервативна пола и бяла блуза. Усмихна им се учтиво.
— Г-н Плезънт — рече Администратора, — г-це Каин. Добре дошли. Върховния маг ви очаква. Моля, последвайте ме.
Те поеха след нея, а пътя им осветяваха факли, закрепени в скоби. Фил Линот отново се смълча. Стигнаха до долу и преминаха във фоайето. Странно бе усещането да се намираш на място, което някога Валкирия бе усещала така познато, а сега — така чуждо. Ирационалната част от съзнанието й бе убедена, че зад шлемовете си Секачите ги гледаха свъсено, макар момичето да знаеше, че те са твърде дисциплинирани, за да се поддадат на подобни дребнави пориви.
Едва наскоро й бе хрумнало, че Убежището всъщност представлява огромен триъгълник, легнал в основите на музея. Фоайето отбелязваше точния център на основата на този триъгълник. От нея наляво и надясно се простираха два коридора, а право напред продължаваше трети, който спираше на върха на триъгълника. Първите два коридора се пречупваха под 45-градусов ъгъл и също продължаваха до върха. По-малки коридори пресичаха основните три в случайна последователност.
Стаите, разположени по тези коридори, се използваха най-вече за ежедневните дела на Убежището и Съвета на Старейшините. Но по малките коридори имаше далеч по-интересни помещения — Затвор, килиите за временни арести, Хранилището, Оръжейната и още десетки, които Валкирия никога не бе виждала.
Администратора си говореше дружелюбно със Скълдъгъри по пътя. Бе симпатична дама, заместник на предишния Администратор, загинал в клането по време на атаката на Нефариан Серпин преди две години. Валкирия възпря спомените. Веднъж й бе достатъчно.
Жената ги въведе в голяма необзаведена стая.
— Върховния маг ще дойде след малко.
— Благодаря — учтиво кимна Скълдъгъри и Администратора ги остави.
— Как мислиш, дълго ли ще чакаме? — попита тихо Валкирия.
— Последният път, когато бяхме тук, обвинихме Върховния маг, че е предател. Да, мисля, че доста ще почакаме.
След почти два часа вратите се отвориха и през тях влезе сивокос мъж с набраздено от бръчки мрачно лице и неприветлив поглед. Той спря, когато зърна Валкирия, която седеше на пода.
— Ще стоиш изправена пред мен. — Той едва сдържаше ръмженето в гласа си.
Валкирия всъщност тъкмо се изправяше, но си задържа езика зад зъбите. Срещата бе твърде важна, за да бъде провалена от някаква глупост.
— Благодарим, че се съгласихте да ни видите — започна Скълдъгъри. — Вероятно сте много зает.
— Ако зависеше от мен, не бих ви позволил да ми губите и секунда от времето. Но г-н Блис все още се застъпва за вас. От уважение към своя състарейшина ви позволих да дойдете.
2
„Whiskey in the Jar“ — една от най-популярните песни на групата. През 1997 г. Металика й правят кавър — Бел.прев.