— И като сме почнали е позитивното… — започна Скълдъгъри, но Гилд поклати глава.
— Без шегички, г-н Плезънт. Кажете, каквото имате и си оставете саркастичните подмятания настрани.
Скълдъгъри наклони леко глава.
— Добре. Преди шест месеца, докато се готвехме да надвием барон Венгос, ни уволнихте поради неразбирателство. По-късно същият ден победихме и Венгос, и Гротескния, а заплахата им бе предотвратена. А участието ни в тази битка бе пропуснато.
— Награда ли си просиш? Честно казано, щях да съм разочарован, ако мнението ми за теб вече не бе толкова ниско. Не вярвах, че някой като теб се интересува от пари. Или пък искаш медал?
— Не става въпрос за наградата.
— А за какво?
— Четирима Телепортатори бяха убити през последния месец и още си нямате представа кой би могъл да го е сторил. Знаеш, че ние трябва да разследваме този случай.
— Боя се, че не мога да обсъждам текущо разследване с цивилни. Уверявам ви, че детектив Крукс напредва успешно.
— Рем Крукс е второразреден детектив.
— Напротив, и не се съмнявам, че Крукс е най-подходящият човек за работата. Познавам го и му вярвам.
— И колко хора трябва да умрат, преди да осъзнаеш грешката си?
Гилд присви очи.
— Не можеш да се сдържиш, а? Идваш тук да молиш за старата си работа и пак не сдържаш наглостта си. Изглежда от последния път си научил единствено как да накараш това момиче да мълчи.
— Глей си работата. — Каза Валкирия.
— А, и в това си се провалил. — Въздъхна Върховния маг.
Гневът на Валкирия заблъска в главата й и тя почервеня. Гилд се подхилна самодоволно, когато я видя.
— Това е загуба на време — заключи Скълдъгъри. — Никога не си възнамерявал дори да обмислиш възможността да ни върнеш.
— Разбира се, че не. Казваш, че сте били уволнени заради „неразбирателство“. Колко простичко звучи. Колко невинно. Колко безвредно. Тъй куртоазен начин да кажеш, че ме обвинихте в предателство.
— Венгос имаше шпионин в Убежището, Турид, и знаем, че си бил ти.
— Така ли си прекарваш дните на пенсионер? Фантазираш си, за да запълваш празнините в това, което наричаш живот? Кажи ми, Скълдъгъри, открил ли си смисъла на съществуването си? Вече уби човека, който уби семейството ти и теб, така че едва ли е отмъщение. Какво тогава? Изкупление за всичките ти ужасни дела? Може би си тук да изцелиш раните, които си нанесъл, да върнеш всички, които си убил? Какъв е смисълът ти, Скълдъгъри?
Преди детективът да успее да отговори, Върховния маг посочи Валкирия.
— Или пък да учиш това момиче? Да я направиш като себе си? Затова ли се будиш сутрин? Но може би не си се запитал: искаш ли я като себе си? Да живее като теб — без топлина, другарство, любов? Ако ме мислиш за предател, значи съм чудовище, нали? А имам съпруга, която обожавам, и деца, за които да мисля, и отговорност, която тежи на раменете ми всеки ден. И ако едно чудовище има всичко това, а ти — не, какъв си ти тогава?
Напуснаха Убежището, безмълвни подминаха статуята на Фил Линот, и се върнаха при колата. На Валкирия не й харесваха мълчанията на Скълдъгъри. Обикновено вещаеха нещо лошо.
Някой стоеше до колата. Мъж с къса кафява коса и неколкодневна брада. Валкирия се помъчи да си спомни дали го бе видяла преди секунда.
— Скълдъгъри — каза мъжът. — Реших, че ще те открия тук.
Скълдъгъри му кимна.
— Емет Перегрин, отдавна не сме се виждали. Позволи ми да ти представя Валкирия Каин. Валкирия, Перегрин е Телепортатор.
Перегрин явно бе и човек, който не губеше време с празни приказки.
— Кой стои зад това? Кой ни избива?
— Не знаем.
— Е, защо не знаеш? — тросна му се Перегрин. — Нали си големият детектив? Нали това казват всички?
— Не работя за Убежището — отвърна Скълдъгъри. — Нямам официално позволение.
— А кой има? Отсега ти казвам, няма да ходя при оня идиот Крукс. Не си залагам живота в неговите ръце. Виж, може да не се харесваме и знам, че никога не сме общували особено сърдечно, но ми трябва помощта ти или ще съм следващият.
Скълдъгъри направи жест да се скрият до стената. Оттам можеха да говорят необезпокоявани.
— Имаш ли представа кой би могъл да е зад тези убийства?
Перегрин направи очевиден опит да се успокои.