— Здрасти — поздрави го Скълдъгъри с весел и предразполагащ тон, макар да не прибра пистолета си. — Аз съм Скълдъгъри Плезънт, а това е партньорът ми Валкирия Каин. Според картата ни тук трябва да се намира залеж на черни кристали. Да сте виждал такива?
Мъжът не реагира.
— Питам, защото са ни много нужни, при това бързо. Ако някой знае къде да намери кристалите, това ще сте вие, нали не бъркам?
Скълдъгъри кимна, все едно бе чул отговор.
— Хубава къща, между другото. Виждали сме една като нея, само че на повърхността. Истинската, всъщност. Това е като недобре припомнено копие, но вероятно не е по-малко уютна. Сигурен съм, че си много щастлив тук, Анатем.
— Какво? — изуми се Валкирия.
— Предполагам, че това е Майър. Слязъл е тук преди много стотици години, за да довърши експедицията си. Вероятно е бил ранен, както си личи по кръвта, или от някой маг, или от създанията тук долу. Не е искал обаче да умре тук. Че кой би искал? Тук е тъмно, студено и самотно. Затова, използвайки призователните си сили, той е вдигнал от нищото тази къща, за да умре в дома си.
— Тази къща е направена с магия?
— Не го ли усещаш? Всичко тук звънти на магьосничество.
— Значи е стоял тук последните няколкостотин години, бавно кървейки до смърт?
— Не, не. Вече си е мъртъв.
— Защо не е изчезнала къщата тогава?
— Защото не е напуснал още.
Скълдъгъри пристъпи напред.
— Какво правиш?
— Събуждам го.
Скълдъгъри срита стола силно. Той се прекатури и с него и тялото, само че то бе разложено и мъртво и остави слабо визуално ехо — прозрачният образ на мустакатия мъж, който сякаш седеше на въздуха. Очите му трепнаха, сякаш за пръв път виждаше с тях и той бавно вдигна поглед.
— Натрапници — просъска магът, а образът му се замъгли и разсея, когато се изправи. — Наглеци!
— Успокой се — каза му Скълдъгъри.
Анатем Майър пропищя и се хвърли към тях. Валкирия отстъпи и посегна да го удари, но той мина през нея.
— Той е призрак. Не може да ни докосне — увери я детективът.
Майър се спря и се обърна. Лицето му доби поясни очертания.
— Моята къща! Не сте канени тук!
Диванът се вдигна сам и се понесе с мълниеносна скорост към тях. Скълдъгъри избута Валкирия от траекторията му.
— Диванът може да те докосне — предупреди я той и измести въздуха, като отклони и дивана, и масата, която летеше към тях изотзад.
Майър разпери ръце.
— Ще срутя къщата върху ви! — каза той и къщата се затресе.
Скълдъгъри свали голямото огледало над камината и го запокити към Майър. Стъклото го попи като гъба и Скълдъгъри бързо го захлупи срещу стената.
Валкирия бе чела как само огледалата могат да пленяват души и призраци. Това, че не се наложи да попита какво по дяволите бе станало току-що, я накара да се усмихне вътрешно.
— Не си търсим белята — рече Скълдъгъри, достатъчно силно, за да го чуе призракът. — Искаме едно-единствено парченце черен кристал.
— Кристалите са мои! Пусни ме, демоне!
— Не съм демон, а магьосник — като теб. Не сме тук да те нараним.
— Трикове! Лъжи! Още един демон от пещерите, изпратен да ме изтезава! Да ме побърка!
Скълдъгъри въздъхна.
— Валкирия, поогледай наоколо. Ако толкова държи никой да не пипа принадлежностите му, може да се е добрал до някой кристал.
Тя кимна в съгласие и остави партньора си да се разправя с ненормалния призрак. В кухнята една тумбеста черна печка се мъдреше срещу отсрещната стена, а над нея имаше комин, който липсваше в къщата на Гордън. Валкирия отвори един скрин и насекомо с размерите на показалеца й изпълзя отвътре и се покатери по ръката й, под ръкава. Тя скочи като попарена, свали бързо пуловера и го хвърли на пода, но гадината вече бе стигнала почти до рамото й. Тя го плесна с длан, но то не падна и влезе под туниката й. Тя я отвори панически и го сграбчи, усети как крачетата му шават между пръстите й. Валкирия го метна в другия край на стаята. Побиха я тръпки от отвращение.
Когато се поуспокои, тя вдигна пуловера на Гордън, отупа го и провери дали нещо друго не се е вмъкнало в него. Облече го, поизправи се и приглади коса. Това беше кошмарно.
Провери останалите скринове много по-бързо, като отдръпваше ръка почти веднага след като бръкнеше в тях. Привиждаше й се как всеки път срещу нея излита чудовищно прилеподобно създание и затова стоеше на една страна, за всеки случай. Нямаше черни кристали, нито повече насекоми и, слава Богу, никакви прилеподобни зверове.