— Много си забавна, но въпросът си остава. Може би трябва да те оставям в колата от време на време.
— Но аз никога не стоя там — напомни му тя.
— Защото никога преди не съм настоявал да стоиш там.
— Няма да има значение.
— Мога да бъда много внушителен, когато пожелая.
— Да, ама не съвсем.
Той поклати глава, победен, и двамата се върнаха в хола на странната къща. Тялото на Майър още лежеше на земята върху катурнатия стол, а призракът му ги гледаше.
— Не сте мъртви — отбеляза той. — Това е изненадващо.
— Благодарим за помощта ти — каза Скълдъгъри. — Можем ли да направим нещо за теб в замяна?
— Достатъчно бе, че ме събудихте.
— Какво ще правиш сега? — поинтересува се Валкирия.
Майър се усмихна.
— Ще се радвам, мисля. Да, точно така.
— Дано се срещнем пак, Анатем — сбогува се с него детективът. — Ти си… интересно създание.
Майър се поклони. Валкирия също му кимна учтиво и излезе заедно със Скълдъгъри.
— Скиптъра е у Чайна, така че само тя ще може да го използва. Ако въобще проработи с новия кристал.
— А ако не работи?
— Ако не, сигурен съм, че ще ми хрумне нещо гениално, което…
Предната врата се тръшна току пред носа на Валкирия. Майър се озова зад нея, а по лицето му бавно се образува усмивка, която не бе използвал от столетия.
— Ти оставаш — рече той. — Скелетът може да си върви, но ти си моя.
24.
Променящата се къща
Скълдъгъри блъскаше по вратата.
— Валкирия? Отвори вратата.
— Не съм твоя — отвърна момичето на призрака. — И сега трябва да си вървя.
— Никога няма да си тръгнеш.
Тя го заобиколи, влезе в хола и се насочи към един от прозорците. Той обаче, както и всички останали, се стопи в стената.
— Не можеш да ме държиш тук! — изкрещя Валкирия.
— Мога, разбира се. Ти си жива. Дишаш. Тази къща не е виждала живо, дишащо създание от векове.
— Тази къща не съществува! Ти не съществуваш! Ти си дух!
Валкирия щракна с пръсти, призова огън.
— Не можеш да ме нараниш.
Тя приближи тялото на Майър и се надвеси над него с огнено кълбо в ръка.
— Ако не ме пуснеш, ще изгоря тялото ти.
— Ще останеш ли тук с мен? — попита призракът. — Ще ми правиш ли компания? Ще ми разкажеш ли за света на повърхността? Ще бъдеш ли моята кралица на мрака?
— Ще те изгоря!
Майър се усмихна и трупът вдигна ръка и я сграбчи за китката. Валкирия извика от изненада и загуби пламъка. Тялото се изправи и я притисна към стената. Тя го удари с юмрук и половината лице хлътна навътре. Валкирия отдръпна ръка отвратена. Парчета лице висяха от кокалчетата на ръката й.
— Усещам живота ти — нареждаше Майър. — Изпълва ме и мен. Заедно ще властваме над студените и празни пространства.
Валкирия се помъчи да запази самообладание.
— Не искам. Жива съм и искам да се върна, където ми е мястото.
Главата и тялото на призрака се замъглиха.
— Светлината те наранява. Слънцето те изгаря. Станеш ли моя кралица, няма да се тревожиш за тези неща.
Тя се откъсна от разложеното тяло и мина на бегом през призрака. Трупът се завъртя и се повлече след нея.
Валкирия заизкачва стълбището, като взимаше по две стъпала наведнъж. Тялото постави една тромава ръка на перилата и също тръгна нагоре. Момичето стигна до платформата на втория етаж. Призракът вече я чакаше там.
— Няма къде да избягаш — каза той. — Аз съм властелин на тази къща и ще те пазя. Ти си мой гост.
Кабинетът на Гордън бе заключен. Шутовете не вършеха работа. Призракът все така се усмихваше вяло.
Валкирия замери тялото на Майър с огнено кълбо. В опитите да угаси пламъците, избухнали в гърдите му, то се препъна и падна през перилата. Призракът изсъска и се принуди да отклони вниманието си от Валкирия. В този миг момичето успя да отвори вратата към кабинета. Още с влизането тя измести въздуха и счупи прозореца.
— Не искаш да си ми враг — процеди Майър.
Валкирия се хвърли напред, но прозорецът се премести на тавана и върху нея заваля дъжд от строшени стъкла. Тапетът се смени, превърна се в хиляди лица, всичките — това на Майър. Сега той я гледаше с хиляди очи и говореше с хиляда гласове.
— Враговете ми страдат. Враговете ми кървят. Крещят, молят се и плачат.