Прозорецът се плъзна от тавана през една стена до пода и се озова под краката на Валкирия. Тя пропадна, но успя да се хване за ръба му. Тялото на Майър подскачаше под нея от кухнята, опитвайки се да хване висящите й крака.
Тя изрита ръцете му и се издърпа. Стаята се менеше като в кошмар на шизофреник. Цветът на стените се менеше постоянно, а самите те сякаш дишаха. Прозорецът се сви до размерите на око. От дъските цъфтяха килими и вехнеха за секунди. Анатем Майър се гневеше и губеше контрол над къщата си.
От сляпата стена, водеща до скритата стая в къщата на Гордън, порасна врата и Валкирия изтича през нея. Коридорът бе тъмен и твърде дълъг.
— Ти си враг! — пищеше Майър. — Ти не си кралицата ми! Ти си враг!
Тя зави, без да знае накъде върви, и се озова в добре осветена стая. Голямата маса в средата й бе подготвена като за пир. Светеха свещи, а вино блещукаше в бокали. Нямаше прозорци и врати.
Част от пода се превърна в стъпала, водещи надолу. Трупът на Майър се качваше по тях и Валкирия се заотдръпва. Призракът придоби форма пред нея.
— Опитах се да съм любезен! — изръмжа той. — Радвах се да ви видя. Бях щастлив, че сте тук.
— Не трябва да го правиш, Анатем.
— Но ти ме отхвърли! Мен!
Банкетът се разложи върху масата и се превърна в помия, която се разтече от покривката. Свещите се стопиха, но още горяха. Килимът се разпростря върху стълбището и то изчезна.
Валкирия трябваше някак да се измъкне. Врата, прозорец, каквото и да било — само да вбеси Майър достатъчно, за да направи изход по погрешка.
— Ще съм ти кралица — внезапно рече тя.
— Не съм глупак — изсъска призракът.
— Ще остана с теб и ще бъда твоя кралица. Това искаш, нали?
— Пазариш се. — Тялото напредваше. — Страхуваш се. Лъжеш, защото се боиш да се изправиш лице в лице със смъртта.
Валкирия измести въздуха. Трупът падна по гръб и тромаво се изправи отново.
— Последните ти мигове ще са запомнящи се. — Призракът се понесе настрани и изчезна в разпадащото се тяло. Главата се раздвижи, липсващите очи сякаш я гледаха.
— Много време мина. — Майър звучеше като шкурка. — Много отдавна не съм проливал кръвта на жив човек.
Преди Валкирия да се усети, той вече я бе грабнал и я притискаше към масата. Тя го удари с коляно в ребрата, но той не усещаше нищо. Когато обаче той посегна за втори удар, тя се изтърколи на земята.
Едва успя да стане преди масата да се разпадне и той да премине през нея, за да се добере до Валкирия. Тя хвърли огнено кълбо, което експлодира в ръката му, а после тя запрати въздушна струя и го избута назад.
Стените също се разпадаха, а подът се гънеше. Цялата стая запропада.
— Аз съм Анатем Майър, господарят на реалността.
— Губиш контрол.
— Аз съм господар на реалността — гневно настоя той, — а ти си глупачка, че ми се противопоставяш.
— Ти си луд.
— Млък!
Килимът се превърна в локва, която потече нагоре по него, покривайки го с дрехи и кожа.
— Отново съм цял! — извика той, когато новото му лице се оформи докрай.
Стаята изведнъж изчезна изпод Валкирия. Тя падна и се претърколи. Стаята на втория етаж се бе смесила с хола. Докато всяко от двете помещения се опитваше да върне първоначалния си вид, в една от стените се разкри прозорец.
Скълдъгъри стреля през него, право в Майер, който изрева от ярост. Валкирия изскочи през него със спринт, партньорът й я хвана и двамата се затичаха към изхода на пещерата.
Зад тях всички прозорци на къщата се скриха, а входната врата се разшири и доби формата на уста. Майър стоеше в устата, но не смееше да прекоси прага.
— Ще те намеря! — крещеше той. — Ще те намеря, момиче!
Макар да знаеше, че той не може да ги последва, Валкирия не спря да тича.
25.
Нападението
Малко след девет часа същата вечер, голям микробус за разнасяне на хляб спря на гърба на кино „Хибърниън“. Не привлече вниманието на никого. Кола с матови прозорци спря до него. Отново никой не я забеляза.
Танит се подпираше на рамката на вратата, която водеше към лазарета. Гастли си бе донесъл малко материали, за да може да работи, докато Кенспекъл го тестваше за каквото там бе нужно. Танит гледаше как Гастли шие новите дрехи на Валкирия, докато той й разказваше за майка си.