— Хората ги е страх — отбеляза тя с недоволство. — Всеки маг в страната се готви или за бой, или за бягство. Лошо е за бизнеса.
— Така става, когато предстои краят на света — вместо поздрав каза Скълдъгъри.
— Това все едно не съм го чула. У вас ли е кристалът?
— Да.
Чайна кимна, докосна първо символа на капака на сандъчето, след което и закопчалките във вътрешността му. Накрая вдигна Скиптъра на Древните.
— Още като го взех, разкарах останките на предния кристал. Може би не бих, ако знаех, че едно докосване до него може да ме превърне в прах.
Валкирия взе оръжието и извади камъка. Нужно бе малко усилие да го напасне в леко тясната дупка. През това време Скълдъгъри каза:
— Чайна, знаеш, че цялата тази работа значи да си на наша страна.
— Да, знам, само аз мога да го ползвам. Добре ще е, да се надявате, че ще съм с вас.
— Трябва да съм сигурен.
— Нямам гаранции. Или ми вярваш, или не.
Най-сетне Валкирия успя да мушне кристала, който бе обхванат от Скиптъра и засия мрачно.
— Застани настрана — изкомандва Чайна и си взе жезъла. Огледа го объркана. — Не работи.
— Може кристалът да не е подходящ — измърмори Валкирия.
— Последен аз използвах Скиптъра, може аз да съм собственикът — намеси се детективът и се опита да използва оръжието, за да превърне в прах един шкаф. Не успя.
— И какво? Все пак нямаме с какво да спрем Безликите — увеси нос Валкирия.
— Не, вижте — каза Чайна. — Кристалът свети. Просто трябва да си намери собственик.
Скълдъгъри върна Скиптъра у Валкирия.
— Пробвай.
— Ама аз не го притежавам. Ти го използва след Серпин, после го даде на Чайна.
— Когато й го дадох, бе счупен. Ти първа го държа, след като го презаредихме.
Валкирия взе объркана Скиптъра и го вдигна към сандъчето на масата.
— Как се стреля?
— Поискай и ще стане.
— Да де, но трябва ли да си помисля някоя специална дума като „огън!“ или просто трябва да искам да…
От Скиптъра излетя черна мълния и превърна масата в прах. Сандъчето тупна в прахта.
Валкирия зяпна.
— Ъм… пропуснах сандъка.
Скълдъгъри отбеляза със задоволство:
— Но пък уби масата.
Чайна се усмихна.
— Е, явно няма да съм ви нужна. А и този портал, разбрах, щял да се отвори на ферма. Недопустимо.
В този миг дойде прислужникът й и прошепна нещо на ухо. Чайна върна сериозното си изражение.
— Тръгвайте към „Хибърниън“. Нещо се е случило.
27.
В миг
Г-н Блис ги посрещна пред киното и им разказа за случилото се. Добави, че Крукс се е впуснал в някакъв жалка спасителна операция, макар никой да не знаеше как са се измъкнали похитителите. Пред екрана ги посрещнаха Танит и Гастли. Валкирия притеснена ги заоглежда за наранявания, но Танит улови погледа й и намигна, което успокои малко блъскащото сърце на момичето.
Гастли започна да се извинява, че не са спрели шайката на Галоу, но Скълдъгъри го спря с ръка.
— Няма нужда от оправдания. Пазите Рен, не Върховния маг. Къде е хлапакът, между другото?
— Тук — чу се глас току до ухото на Валкирия. Тя подскочи и изсумтя гневно. Флетчър изчезна и се появи до Танит.
— Няма да ме давате на ония лудите, нали? Така де, имат някакъв заложник, ама той е стар, направо си е жив умрял така или иначе. Аз съм важният, който трябва да е в безопасност, нали тъй?
— Няма да правим размяна — каза Танит.
— Не, ще правим — отвърна Блис.
Той се извиси над тях, неподвижен като скала в бурно море.
Гастли пръв продума:
— Но как?! Ще им поднесем последния жив Телепортатор, заради Гилд?!
— В противен случай не биха се поколебали да го убият.
— Блис — намеси се Скълдъгъри. — Ако им дадем Флетчър, ще убият света.
— Убият ли Гилд, светът ще рухне в хаос.
— По-добре това, отколкото смърт — измърмори Гастли.
— Ирландия е Люлката на магията — рече Блис. — Крие ужасни и прекрасни тайни. Нашите предни, първите Древни, са се сражавали с Безликите на тези брегове. Ако загубим втори предводител, колко време ще мине преди останалите Убежища да се полакомят да ни завладеят отвътре?
— Не съм най-големият фен на английското Убежище — обади се Танит, — но дори те не биха сторили нещо толкова тъпо.