— А Вал? Знаеш ли нещо за нея?
— Трябваше да се върне, но не го направи.
— За какво говорите, по дяволите! Някакъв ненормалник върви на свобода по улиците и се представя за полицай, а вие си говорите за някаква непозната!
— За какъв се представя?
— Е, не полицай, казал на Алън, че е детектив…
— Крукс… Права сте, наистина е луд. Повикахте ли вече полицията?
— Ами, аз, такова, ей сега — смънка най-сетне Фъргус.
— Не, недейте. Този мъж има сериозни психически отклонения. Забравил е да си вземе хапчетата днес. Аз го лекувам.
— Че кой лекар се облича в кожа?! — сухо попита Берилия.
— Който изглежда добре в нея — смигна й Танит и излезе преди лелята на Стефани да измисли отговор.
31.
Стари приятели
Крукс влетя в апартамента на Чайна с едновременно победоносно и гневно изражение. Тя го изгледа хладно.
— Къде е Бату? Къде е Плезънт?
— Моля?
— Всичко пасва. Толкова беше лесно, че не знам как не съм го видял по-рано. Чак когато арестувах момичето…
— Валкирия. Детето. Браво, много смело от твоя страна.
— Тогава се сетих. Скълдъгъри е Бату.
— О, боже… Ти си по-тъп, отколкото изглеждаш.
— Къде държат Върховния маг?
— Рем, опитах се да ти помогна. Вместо това ти нахлу в киното, изтърва Скълдъгъри и Валкирия и позволи някой да отвлече Гилд. Просто си некадърен, никой не е виновен.
— Не съм! Открих тайната ти, нали?
— Не си. Казал ти я е умиращ човек, защото само ти си бил наоколо тогава. Знам също, че няма нужда да търсиш Скълдъгъри. Вече сигурно е разбрал какво си направил и ще дойде за теб.
— Не се страхувам от него.
— Напротив. Всички се страхуват от него. И отново търсиш грешните хора, когато идваш при мен. Защо не тръгнеш след Диаблерията, Рем? И от тях ли се страхуваш твърде много?
— Опитите ти за сплашване са жалки като опитите ти за прелъстяване, Чайна.
Тя се изсмя.
— Имаш думата ми, Рем. Теб никога не съм опитвала да те прелъстя.
Той поморавя.
— Правиш огромна грешка, Чайна. Нямам скрупули да разкрия тайната ти.
— Не знам къде е Скълдъгъри, Рем. Слушай ме. Каквото и да са ти казали за тази „тайна“, не е всичко.
— Ще обясниш на приятеля си, когато те намери.
Крукс отвори вратата и почти се блъсна в някого на прага. Джарън Галоу.
— Здравей, Чайна.
Крукс бързо отстъпи обратно в апартамента и сега почти се блъсна в Чайна.
— Всички! Всички сте заедно…
— Да, детективе. Разкрихте всичко — мързеливо започна Галоу. — Всички. Аз, Чайна, Плезънт, Върховния маг. Организираме купон с преспиване на една ферма, но решихме да не те каним. Никой не ще да се вози с теб, не го приемай лично.
Крукс се опита да го порази с въздушна струя, но Галоу се дръпна встрани и изрита една от ниските масички в стаята право в гърдите на детектива. Крукс понечи да извади пистолета си, но Галоу лесно го обезоръжи. Паникьосан, Крукс реши да постъпи неочаквано и се хвърли през прозореца.
Галоу първо вдигна вежда, след което погледна надолу към улицата.
— Жив е, но не пълзи особено бързо. Счупена ръка или крак, или и двете. Чуваш ли писъците му. Необичайно тънички, нали?
— Какво има, Джарън?
— Не можете да ни спрете, нали знаеш, Чайна? Винаги е било ясно, че ще победим накрая.
— Ще върнете раса побеснели божества, дано това ти е ясно.
— Може да беснеят, може да управляват мъдро. А може и нищо да не правят. Ти самата ми го каза отдавна. Не е наша работа да ги съдим.
— Да, чудесен ученик се оказа — призна тя. — Но сигурно искаш да се присъединя към вас. Няма да стане.
— Това ли отговори на Венгос?
— Това.
— Но той е бил сам, не е знаел кой дърпа конците. Бату е добър лидер. Би ти позволил да се върнеш. И след това ще можеш да превземеш Диаблерията отвътре, да ни поведеш.
— Колко услужливо двуличен си, Джарън.
— Диаблерията винаги е била твоя, Чайна. Не можеш просто да загърбиш хиляда години отдаденост. Цялото ти семейство е посветено на Тъмните богове.
— Брат ми не е.
— Г-н Блис е… уникален.
— А Бату?
— Ще умре, ако заповядаш.