Чайна прекоси стаята от стена до стена.
— Изкушаваш ме. Но в крайна сметка, по-скоро бих отказала да върна раса луди богове, които ненавиждат човечеството.
— Тогава ще те убия.
— А толкова ми се искаше да не го правиш! — усмихна се Чайна. — Предполагам не мога да те убедя да оставиш този пистолет в ръката си, поне да се бием на равни начала?
— Страхувам се, че не. Ще е бързо, не се тревожи.
Тя тропна с крак три пъти.
— Никой няма да те чуе — каза с въздишка той.
Тя само му се усмихна отново и пропадна през скрита в пода врата. Вече в коридора на втория етаж, тя се изправи нестабилно. Някой щеше да чака Галоу на входа. Крав, или Роуз, или онази гад Сангуайн. Чайна се насочи към стълбището водещо към един от скритите й изходи. Отгоре се чуваха стъпките на Галоу.
Отново, за пореден път я бяха въвлекли право във водовъртежа на събитията. Това не й допадаше.
32.
Размяната
На моста Лифи, Танит и Флетчър чакаха врага, за да разменят момчето за Върховния маг. Танит бе идвала тук само веднъж, като дете, когато минаването по него струваше половин пени — някъде в началото на двадесети век.
— Това е много лоша идея — отбеляза между другото тя.
— Напълно съм съгласен — отвърна Рен.
Стояха в една от малките дървени сгради в единия край на моста. Отвън се чу свистене, бързо удавено от движението на колите в дъжда. Гастли се появи на вратата.
— Никой не ни дебне — обяви той, вместо поздрав.
В средата на моста Скълдъгъри държеше сферата-невидимка. Завъртя я и балонът обхвана моста тях и околните сгради. Тяхната остана извън него.
— Какво пък беше това? — попита Флетчър.
— Никой няма да вижда или да чува нищо във вътрешността на балона.
— Значи ако умра в писъци и агония, никой няма да ме чуе. Успокояващо.
— Нещо за Валкирия? — поинтересува се Гастли, когато Скълдъгъри се върна.
— Още не. Когато пуснем Гилд, ще го накараме да я освободи и после да ме остави в една стая с Крукс за пет дълги, болезнени минути.
— И как ще стане цялата работа сега? — пита Флетчър.
— На теория, с Крукс ще се разминете в средата на моста. На практика и ние, и те ще се прецакаме. Те — нас, ние — тях и после пак.
— Значи зависи кой колко пъти може да прецака другия.
— Да. Ние имаме план А и план Б.
— Не са ли малко?
— Простотата е най-добра понякога.
— А сега?
— По-вероятно, не — призна Гастли.
— Но пък всички сме ограничени в това, което можем да правим. Правилото за потайността важи колкото за нас, толкова и за тях — рече Танит.
— Наистина ли?
— Ами… да, разбира се. — Тя звучеше крайно неубедително.
— Дойдоха — обади се Скълдъгъри.
Черният микробус спря пред моста, а зад него няколко шофьори засвириха гневно с клаксоните. Тогава Грюсъм Крав излезе и свиренето спря. Колите се върнаха, откъдето бяха дошли, за да намерят друг маршрут. Роуз, Галоу и Сангуайн излязоха, заедно с доста поотупания Турид Гилд. Групичката им бързо влезе в балона невидимост.
— И какви са ни плановете? — неуверено попита Флетчър.
— Няма да ти кажем, ще ги издадеш — каза Гастли.
— Не се тревожи, не искат да те наранят — добави Танит.
— Не, но искат да унищожат света, а аз съм в него, така че все едно. Не знам защо въобще ще правите всичко това.
— Защото аргументът на Блис е верен. Смъртта на Гилд може да има катастрофални последствия — каза Скълдъгъри.
— Но идването на Безликите ще има такива последствия!
— Когато си живял колкото нас, се научаваш да планираш в дългосрочен план.
Сангуайн се отдели от групичката в другия край на моста.
— Започва се — рече Танит. — Флетчър, съжалявам, но ще трябва да ни се довериш.
— Уф, мама му стара…
— Чук-чук — провлачи Сангуайн, вече на прага. — Много сериозни тия лица, бе! Хайде живнете малко, вижте какви интересни неща предстоят! Не сте ли…
— Много приказваш и нищо не казваш — прекъсна го Танит.
— Дамата с меча! Да знаеш колко пъти съм си те представял в леглото — мъртва, с прерязано гърло. Но да не се отклонявам в мечтания. Значи, изпратиха ме да оркестрирам цялото нещо, тъй че хайде да оркеструваме.
— Дайте ни Гилд — каза Скълдъгъри.