— Не… Чуйте ме. Просто… не… — запелтечи жената. Опита се да побегне, но Валкирия я препъна и тя падна в мрежата синя светлина до г-н Блис. Лъчите се отклониха към нея и не след дълго се чу силен пукот, те изчезнаха, а тя остана неподвижна на земята. Блис се изправи и без да продума, поведе Валкирия към изхода.
Там ги чакаше Лилавата напаст.
— Къде са другите? — бързо попита момичето.
— Вече пътуват към Аранмор.
— Да вървим.
Скълдъгъри сложи в скута й плика със Скиптъра и тримата потеглиха към фермата.
34.
Битката
Още отдалеч се виждаше, че битката е започнала. Г-н Блис скочи още в движение, когато наближиха, а Скълдъгъри и Валкирия се измъкнаха, веднага щом спряха и се упътиха към къщата на Пади.
Гастли се боричкаше със Сангуайн и двамата ту потъваха в земята, ту се показваха отново. Мърдър Роуз обстрелваше Танит с картечница. Галоу, надвесен над окования Флетчър, точно на мястото на портала, също започна да стреля по Скълдъгъри и Валкирия. Те се принудиха да се скрият в къщата на Пади. Него го нямаше.
Стрелбата утихна и Валкирия погледна през прозореца набързо. Галоу нареждаше нещо на Флетчър и същевременно напяваше странна мелодия. Флетчър стоеше в средата на очертан с тебешир кръг, а Крав пусна в краката му тялото на Гротескния. Флетчър се принуди да го докосне и от ръцете му се разнесе сияние.
— Трябва да попречим на Флетчър да довърши… — опита се да каже Скълдъгъри, но бе прекъснат от поредния залп куршуми. — Бягай!
Роуз се засили и хвърли нещо по тях. Граната.
Едва успяха да излязат преди тя да избухне зад тях. Светът се разтресе.
— Добре ли си? — питаше Скълдъгъри.
— Да. — Отпървом Валкирия си помисли, че е от шока, но след това осъзна, че земята продължава да се тресе от само себе си. Погледна през останките на къщата на Пади. В далечината, с типичната си тежка походка, пристъпваха Кухи хора. Стотици.
— Абсурд. Не може да бъде.
Скълдъгъри я дърпаше за ръката към една от бараките, откъдето Пади им правеше знаци, докато презареждаше пушката си. Изстрелите му им дадоха малко почивка между огнестрелните атаки на Роуз.
— Серпин имаше хиляди от тези създания. Явно Бату е успял да ги намери отнякъде.
Подминаха колата, като Скълдъгъри се пресегна и взе плика със Скиптъра, както и още един. Стигнаха до Пади и се скриха зад него. Скълдъгъри подаде втория плик на момичето и тя видя, че в него има ново палто за нея. Тя го навлече набързо.
— Добре ти стои — отбеляза Пади с усмивка.
Междувременно иззад Кухите хора се вдигна мрак. Некромантите идваха на помощ и явно се бяха били със зловонните създания с хартиена кожа и юмруци от камък през целия си път дотук. По покрива на бараката изтрополиха бързи стъпки и на земята пред тях скочиха десетина Секачи.
— Тези от нашите ли са? — попита Пади.
— О, да — усмихна се Валкирия.
Около тебеширения кръг, където Флетчър стоеше, започнаха да се вихрят ветрове, които се сгъстиха и добиха формата на цилиндър и цвета на кръв.
Скълдъгъри пусна Скиптъра на една маса в средата на помещението и се завтече натам.
Секачите вече бяха сред Кухите хора и косите им запяха. Рийт и другите двама се появиха. Той размахваше бастуна си като диригент и запращаше вълна след вълна мрак към създанията. Междувременно Танит си разменяше зрелищни удари с Роуз, която бе захвърлила автомата си. Бе очевидно обаче, че Роуз си играеше с нея. Няколко бързи движения и по кожата на Танит се появиха дълги резки.
Валкирия понечи да се притече на помощ на Танит, но стената до тях експлодира и през нея излетя Грюсъм Крав. През дупката пристъпи Блис.
— Опитал си да убиеш сестра ми? Само тя ми е останала! — изрева Блис, така че скорошната експлозия се стори на Валкирия като измъркване. Крав се изправи и опита да удари Блис, но той хвана юмрука му и го стисна. Костите на дланта на Крав изхрущяха и той изкрещя. Блис го хвърли и разби отсрещната стена с него, след което излезе през новата дупка.
Танит бе ранена и изнемогваше. Движенията на Мърдър Роуз бяха тъй бързи, че окото не можеше да ги следи. Поредният удар с ножовете й прати Танит на колене. Точно преди последния миг, нещо бяло сякаш просто се появи между убийцата и Танит. Белият секач блокира Роуз и й отвърна с косата си. Секачът замахваше с невъобразима скорост и настъпваше с равномерни крачки, абсолютно невъзмутим. Валкирия отиде да помогне на Танит, която бе почти в безсъзнание. С мъка успя да я върне в бараката, където жената падна напълно изнемощяла.