Изведнъж земята се отвори и от нея изскочи Сангуайн. Пади, вече без патрони, го нападна с пушката, но Сангуайн просто го изблъска.
— Грозният отиде да помага на детектива — ухили се той. — Глупаво, глупаво. Всички толкова искат да умрат, че почти не е забавно вече.
Той скочи към нея, но Валкирия грабна меча на Танит и го завъртя в широка арка. Острието отвори корема на Сангуайн.
— Какво…? Какво по дяволите направи?
Земята го погълна рязко.
Внезапно от цилиндъра ураган — от портата — нещо излетя и мислите й спряха. Всичко като че ли спря. Валкирия забрави имената на предметите около нея.
Към нея, през проснати на земята хора от хартия, други хора в черно и червено, си проправяше път скелет.
— Валкирия.
Коя?
— Валкирия Каин. Валкирия Каин! Опомни се, Вал. Трябва ни Скиптъра.
Някъде навън едно момче се измъкна от тебеширения кръг, над който ветровете бяха спрели и висеше златист обръч. Флетчър Рен. Гонеше го мъж. Джарън Галоу. Рен се телепортираше на няколко метра, винаги щом Галоу посегнеше към него. Обръчът, без да има кой да го поддържа, бързо се затвори.
— Няколко влязоха — каза Скълдъгъри. — Валкирия, трябва ни Скиптъра!
Някъде иззад една от бараките се появи Грюсъм Крав, преследван от… нещо. Нямаше собствена форма — невъзможна меняща се абстракция от невъзможни менящи се ъгли. Валкирия отмести поглед незабавно, но образът остана в главата й. Изведнъж Крав изпищя неестествено високо, а създанието го настигна. Той спря на място, млъкна. Косата му опада като слама, подхваната от ураган. Последваха я чертите на лицето му, ушите, носа. Пред тях стоеше Безлик.
Блис се появи отнякъде и скочи към тялото, което някога бе Крав. То вдигна ръка. Блис спря насред въздуха, а Безликият сви юмрука на ръката си и някаква невъобразима сила смаза Блис до пълна неузнаваемост.
Стефани повърна.
Скълдъгъри повдигна лицето й.
— Скиптъра. Сега!
И се затича към Безликия.
35.
Божествена смърт
— Вече са тук, нали? — попита я Пади, когато тя се обърна към него.
— Да.
— Сега ще ти взема магическата пръчка. Няма от какво да се тревожиш.
Той взе Скиптъра от масата, още увит в плика. Валкирия протегна ръка, за да го вземе, но нещо в очите му трепна и вместо това той издърпа назад. И я удари с него в челюстта. Танит, поосвестена, изруга и се пресегна за меча си, но Бату халоса ръката й със Скиптъра и след това я подхвана изотзад, увивайки ръка около врата й. Няколко секунди по-късно Танит отново бе в безсъзнание. Валкирия се мъчеше да се изправи.
— Ти.
Той само се усмихна леко.
— Бату.
— Браво.
— Но как…
— Добър въпрос. Магьосниците са толкова лесни. Всички до един споделяха тайните си с мен, защото съм просто смъртен. Всички от семейството ми бяха, затова можех да се движа в магьоснически кръгове. Не и аз. Нямах искрата. Сега обаче ще получа пожар.
— Не можеш просто да получиш магия — поклати глава Валкирия, но не бе убедена в думите си. Сети се. — Ще им бъдеш приносител.
— Умно момиче.
— Но те ще те изпепелят!
— Няма. Ще издържа, ще запазя част от себе си. Та аз съм смъртен и успях да сторя всичко това! Имам воля от стомана. Вярвам.
— Другите. Крав. Роуз. Галоу. И те ще са просто съдове.
— А ти ще си мъртва. Собственикът на Скиптъра на Древните.
Той пристъпи към нея и пак понечи да замахне, за да довърши работата. Със сетни сили момичето скочи към него и долепи пламнала длан към гърдите му.
— На ти искра!
Той изрева и изтича през дупката в стената. Валкирия стана, пое си дълбоко въздух. И тръгна след него.
Всичко се бе превърнало във водовъртеж от лудост. Валкирия тичаше към един малък лес, тичаше през останки от Кухи хора и — по-ужасяващо — трупове на Секачи, смазани подобно на Блис от ужасяващата сила на Безликия Крав. На ръба на горичката се спря, няколко метра от Джарън Галоу и сърцето й почти скочи в устата.
Той сякаш не я виждаше. Бе завързал лявата си ръка с колана си и тя висеше отпуснато до тялото му, а на предмишницата му светеше татуиран символ. В другата си ръка стискаше косата на Секач. Странното налягане в тъпанчетата й и подсказваше, че наблизо има още един Безлик в търсене на тяло. Разбра какво планира Галоу и мислено му благодари, макар да й бе враг. Отново тръгна към горичката и подмина мъжа. Нещо тупна на земята и решителният му вик се превърна в писък.