— Благодаря, че дойде — рече Соломон Рийт. — Говори ли вече с Гилд?
— Извика ме и каза, че вече не съм беглец. И знаеш ли? Разправя наляво и надясно как той и Блис свършили цялата работа. Съжалявам, че Блис е мъртъв, но сякаш Скълдъгъри не е направил нищо! А всички трябва да знаят.
— Така е, колкото и да не го харесвам. Той спаси света.
— А какво стана със силата ти?
— Върна се в мен. Трябваше само да намеря къде да я насоча пак.
Показа й бастунче, същото като първото.
— Колко оригинално.
— А ти помисли за предложението ми? Мога да те обуча на тези умения.
— Невъзможно е.
— Защо?
— Защото съм Елементал.
— Е, и? Човек може да променя дисциплината си колкото пожелае. Некромантията е по-груба сила от тази на елементите. Некромантите са много по-непопулярни от повечето други магове. Но предлагат мигновена сила, която ще ти трябва, ако искаш да върнеш Скълдъгъри.
Тя почти се засмя, но раната още бе твърде прясна.
— И това ли ще ми кажеш, че не е невъзможно?
— Просто ти е нужна нова Котва. Нещо, което свързва единия свят с другия. Гротескния се разпадна докрай, но вече има нова връзка.
— И коя е тя?
— Скълдъгъри.
— Съжалявам, не разбирам въобще за какво…
— Главата му, г-це Каин. Истинската.
— Той ми каза веднъж, че я загубил на покер. Няма я.
— Но е тук, в този свят.
Нещо пропърха в корема й.
— И Флетчър ще може да отвори пак портала?
— Именно. Ще трябва сама да намериш главата обаче, нямам представа къде е.
— Защо ми помагаш? — Тя се опита да звучи недоверчиво, но бе твърде изпълнена с надежда.
— Не мислиш, че го правя, защото съм свестен?
— Имаш нещо за печелене.
— Проницателна млада дама си. Така е наистина, надявам се да спечеля нещо. Теб.
— Моля?
— В хода на търсенето си ще ти е нужна сила, която още нямаш. Надявам се да избереш Некромантията.
Той почука с бастуна по земята и сенките го обвиха, а Валкирия видя усмивката му, преди да го покрият напълно.
— Ще те наглеждам.
Сенките се разсеяха и него го нямаше.