Той натисна клаксона и като куршум излетя вън от града.
Пътува цялата нощ. И си мислеше: „А какво, ако я няма в Марлин Вилидж?“
Не искаше да мисли за това. Тя трябва да бъде там. Той ще изтича към нея, ще я прегърне, може дори и да я целуне само веднъж по устните.
„Женевив, скъпа Женевив!“ — засвири с уста той и натисна педала: сто мили в час.
Призори в Марлин Вилидж беше тихо. В магазините още горяха жълти светлини; в една автоматическа радиола, която бе свирила сто часа непрекъснато, най-после щракна електрическият контакт и тя утихна; с това тишината стана пълна. Слънцето сгряваше улиците и безучастното небе.
Без да изключва фаровете, Уолтър зави с колата по Главната улица, като натискаше силно клаксона по шест пъти на всяка пресечка. Взираше се във фирмите на магазините. Лицето му беше бледо, уморено, ръцете му се плъзгаха по мокрия от пот волан.
— Женевив! — извика той в пустата улица.
Вратата на един козметичен салон се отвори.
— Женевив! — Той спря колата и изтича през улицата.
Женевив Селзър стоеше на прага. В ръката си държеше отворена кутия с шоколадови бонбони. Пръстите й, подпухнали и бледи, стискаха кутията. Лицето й — което той видя, когато навлезе в кръга на светлината, беше дундесто и кръгло, очите й приличаха на две огромни яйца, забодени в безформено бяло тесто. Краката й — дебели като пънове, походката й тежка, тромава. Косата й — с неопределен кафяв цвят — беше правена и преправяна във формата на птиче гнездо. Устни нямаше; заместваше ги нарисувана шаблонна мазна, червена уста, която ту възхитено се отваряше, ту уплашено се затваряше. Веждите й бяха изскубани, личеха само две тънки като антена нишки.
Уолтър замря на място. Усмивката изчезна от лицето му. Той стоеше и я гледаше.
Тя изпусна кутията с бонбоните на тротоара.
— Вие ли сте… Женевив Селзър? — Ушите му бучаха.
— Вие ли сте Уолтър Гриф? — попита тя.
— Грип.
— Грип — поправи се тя.
— Здравейте — сдържано каза той.
— Здравейте! — Тя му стисна ръката. Пръстите й лепнеха от шоколад.
— Е — каза Уолтър Грип.
— Какво? — попита Женевив.
— Аз просто казах: Е!
— А-а.
Стана девет часа. Те прекараха деня извън града. За вечеря той приготви филе миньон. Женевив не хареса месото, защото било много сурово. Уолтър реши да го попрепече още малко, но то се оказа много препечено или препържено, или нещо подобно. Той се засмя н каза:
— Хайде да отидем на кино!
Женевив каза: „Дадено“ и го хвана под ръка с лепкавите си от шоколад пръсти. Но тя искаше да гледат само филм от преди петдесет години, с Кларк Гейбл.
— Ох, той ще ме умори — кикотеше се тя. — Просто ще ме умори! А тебе?
Филмът свърши.
— Пусни го още веднъж! — заповяда тя.
— Същият ли? — попита той.
— Същият — отвърна тя.
Когато той се върна, тя се сгуши до него и го прегърна с лапите си.
— Ти не си напълно това, което очаквах, но все пак те бива… — призна му тя.
— Благодаря — каза той, като преглътна.
— Ах, този Гейбл! — каза тя, като го ощипа по крака.
— О-ох! — каза той.
След филма те тръгнаха по безмълвните улици „на покупки“. Тя разби една витрина и нахлузи най-ярката рокля, която можа да намери. После изсипа цяло шише парфюм върху главата си и заприлича на мокро овчарско куче.
— На колко си години? — позаинтересува се той.
— Познай! — Тя го поведе по улицата. От нея капеше парфюм.
— Около трийсет — каза той.
— Ами! — студено каза тя. — Само на двайсет и седем, ако искаш да знаеш! — После извика: — Ето още една сладкарница! Честна дума, откакто започна тази бъркотия, аз живея като милионерка. Никога не съм обичала роднините си, те излязоха глупави. Отлетяха на Земята преди два месеца. Аз трябваше да замина с последната ракета, но предпочетох да остана. И знаеш ли защо?
— Защо?
— Защото всички се заяждаха с мен. Затова останах тук: да се обливам с парфюм по цял ден, да пия бира колкото си искам и да ям сладкиши, без да има кой да ми казва: „В това има премного калории!“ Ето защо съм тук!
— Да, ти си тук — Уолтър замижа.
— Става късно — каза тя, като го погледна.
— Да.
— Уморена съм — каза тя.
— Чудно. А пък на мене никак не ми се спи.
— О! — каза тя.
— Мога да стоя буден цялата нощ — продължи той. — Знаеш ли, в бара на Майк има хубава плоча. Ела, аз ще ти я изсвиря.