— Уморена съм. — Тя го стрелна с хитри, блестящи очи.
— А на мен ми няма нищо — отвърна той. — Странно наистина.
— Да се върнем в козметичния салон — предложи тя. — Искам да ти покажа нещо.
Тя го поведе през стъклената врата и се спря пред една голяма бяла кутия.
— Когато тръгнах от Тексас Сити — обясни му тя, — взех това нещо със себе си. — Тя развърза розовата панделка. — Помислих си: Е, нали аз съм единствената жена на Марс, а той е единственият мъж и…
Тя повдигна капака и извади няколко тънки шумолещи листове от къдрава розова хартия. После помилва това, което беше в кутията.
— Ето!
Уолтър Грип облещи очи.
— Какво е това? — попита той, започвайки да трепери.
— Нима не знаеш, глупчо? Виж, всичко е дантели, всичко е бяло и фино и…
— Наистина не знам какво е това.
— Венчална рокля, глупчо!
— Тъй ли? — Гласът му секна.
Той затвори очи. Нейният глас звучеше все тъй меко, спокойно и нежно, както тогава по телефона. Но когато отвори очи и я погледна…
Той отстъпи назад.
— Много е красива! — рече той.
— Нали?
— Женевив — той погледна към вратата.
— Да?
— Женевив, искам да ти кажа нещо.
— Да?
Тя се наклони към него; кръглото й бяло лице лъхаше тежко на парфюм.
— Това, което искам да ти кажа, е… — продължи той.
— Какво?
— Сбогом!
И преди да успее да извика, той изхвръкна от салона и се намери в колата си.
Тя изтича навън и застана на края на тротоара, докато той подкарваше колата си.
— Уолтър Гриф, върни се веднага! — простена тя, като размаха ръце.
— Грип! — поправи я той.
— Грип! — извика тя.
Уолтър препускаше с колата шест дни и шест нощи непрекъснато. Веднъж му се стори, че някъде зад него иде друга кола; той се разтрепера, изби го пот и свърна по друго шосе, пресичайки пустинните марсиански простори, покрай малки мъртви градове. Така препускаше той цяла седмица и още един ден, докато се намери на десет хиляди мили далеч от Марлин Вилидж. Тогава влезе в едно градче — Хортвил Спрингз — с малки магазини, където можеше вечер да запали всички лампи, и с ресторанти, където можеше да седне и да си поръча вечеря. Той си живее там и досега, има си два хладилни склада, пълни с продукти за сто години, запас от пури за десет хиляди дни и прекрасно легло с мек дюшек.
И когато през тия дълги години от време на време позвънява телефонът — той не отговаря.