Емили Аръндел реагираше с настроение. Двамата с доктор Грейнджър бяха стари приятели. Той я закачаше, а тя се отбраняваше. Общуването винаги им доставяше огромно удоволствие.
Но след като лекарят си тръгна, старата дама остана да лежи замислена с намръщено лице. Отговаряше разсеяно на добронамереното бърборене на Мини Лосън. После изведнъж се осъзнаваше и я удостояваше с язвителни забележки.
— Бедният малък Бобси — измърмори мис Лосън и се надвеси над кучето, което лежеше върху едно одеялце в ъгъла на леглото на господарката си. — Малкият Бобси ще бъде нещастен, ако разбере какво е причинил на горката си господарка.
— Не се прави на идиот, Мини — сряза я мис Аръндел. — И къде е английското ти чувство за справедливост? Не ти ли е известно, че в тази страна всеки се смята за невинен, докато не се докаже обратното?
— О, но ние знаем…
— Не знаем абсолютно нищо — прекъсна я Емили. — Престани да се щураш, Мини. Да пипаш това-онова. Нямаш ли представа как трябва да се държиш в стаята на болен? Върви си и ми изпрати Елън.
Мини Лосън покорно се затътри към вратата.
Емили Аръндел се загледа след нея с леко чувство на вина. Колкото и да беше досадна, Мини даваше всичко от себе си.
Лицето й отново помръкна.
Почувства се отчаяна и нещастна. Бе енергична възрастна жена, със здрав разум и мразеше бездействието, в каквато й да било ситуация. Но в този случай не можеше да реши как да постъпи.
Имаше моменти, в които се съмняваше в себе си, в спомените си за случилото се. И нямаше никой, абсолютно никой, на когото да се довери.
Половин час по-късно вратата изскърца и мис Лосън влезе на пръсти в стаята, носейки чаша бульон, но при вида на работодателката си, която лежеше със затворени очи, спря стъписана. Изведнъж Емили Аръндел изрече две думи толкова силно и решително, че мис Лосън почти изпусна чашата.
— Мери Фокс.
— Кутия2 ли, скъпа? — попита мис Лосън. — Кутия ли искате?
— Оглушаваш, Мини. Не съм споменала нищо за кутия, а казах Мери Фокс. Жената, с която се запознах в Челтнам миналата година. Тя е сестра на един от свещениците в катедралата на Ексетър. Дай ми чашата. Разля я в чинийката. И не стъпвай на пръсти, когато влизаш в стаята. Не знаеш колко ме изнервя поведението ти. А сега слез долу и ми донеси телефонния указател на Лондон.
— Мога ли аз да потърся номера, скъпа? Или адреса?
— Ако исках ти да го свършиш, щях да ти кажа. Направи това, което ти наредих. Донеси го тук и сложи до леглото ми нещата за писане.
Мис Лосън се подчини на заповедите.
След като Мини изпълни всичко, което се искаше от нея, и тръгна да излиза от стаята, Емили Аръндел каза неочаквано:
— Ти си добро и предано създание, Мини. Не ми обръщай внимание. Нали знаеш, че повече лая, отколкото хапя. Ти си толкова търпелива и добра с мен.
Мис Лосън излезе от стаята с порозовяло лице, а от устата й се ронеха несвързани думи.
Мис Аръндел седна в леглото и написа писмо. Писа го бавно и внимателно, с чести паузи за размисъл и множество подчертавания. Използва всеки сантиметър от листа, защото в училище бе възпитана никога да не хаби хартията. Накрая се подписа с доволна въздишка, сложи писмото в плика и написа едно име. После взе нов лист. Този път нахвърли чернова и след като я препрочете и направи някои промени, я преписа на чисто. Прочете отново написаното много внимателно, след което, доволна, че е изразила желанията си, сложи листа в плик и го адресира до Уилям Първис, ескуайър, адвокатска кантора „Първис, Първис, Чарлзуърт и Първис“, Харчестър.
Взе отново първия плик, който бе адресиран до мосю Еркюл Поаро, и отвори телефонния указател. Намери адреса му и го добави.
На вратата се почука.
Мис Аръндел скри набързо писмото до мосю Еркюл Поаро в папката.
Нямаше намерение да възбужда любопитството на Мини. Тя беше твърде любознателна.
Каза: „Влез“ и се отпусна на възглавниците си с въздишка на облекчение.
Беше взела мерки, за да се справи с положението.
Пета глава
Еркюл Поаро получава писмо
За случките, които току-що изложих, научих много по-късно. Но струва ми се, че ги подредих съвсем точно, след като разпитах подробно отделните членове на семейството.
Поаро и аз бяхме замесени в този случай, едва когато получихме писмото на мис Аръндел.
2
Box (англ.) — означава „кутия“ и се произнася „бокс“, което е близко по звучене с „Фокс“. — Б.пр.