— О, да, сър. Почти като човек.
Тя отвори следващата врата.
— Гостната, сър.
Стаята навяваше спомени от миналото. Носеше се лек аромат на сушени розови листа. Тапетите бяха избледнели и гирляндите от рози по тях едва личаха. По стените висяха гравюри и акварели. Имаше много сервизи от порцелан с изрисувани по тях пастири и пастирки. Виждаха се и възглавнички, бродирани с вълнени конци, снимки в красиви сребърни рамки, кутии за ръкоделие и за чай. Бях силно впечатлен от две изящни женски фигури, изрязани от фина, подобна на плат хартия и поставени под стъкло. Едната бе с чекрък, а другата — с котенце в скута си.
Обгърна ме атмосферата на отминалите дни, на много свободно време, на изтънченост, на „дами и господа“. Това наистина бе стая за отмора. В нея дамите са се занимавали с ръкоделието си и ако дори една цигара е била изпушена тук от някой привилегирован член на мъжкото съсловие, представяте ли си какво основно проветряване и тупане на пердета е следвало!
Вниманието ми бе привлечено от Боб. Той бе седнал и съсредоточено гледаше към малка елегантна масичка с две чекмеджета.
Когато усети, че съм го забелязал, излая кратко и умолително, като гледаше ту към мен, ту към масичката.
— Какво иска? — попитах аз.
Явно на прислужницата, която очевидно бе много привързана към него, й бе приятно, че проявявам интерес към Боб.
— Топката, сър. Винаги сме я държали в едното от чекмеджетата. Ето защо той седи и се моли за нея.
Гласът й се промени и премина във фалцет, когато се обърна към Боб.
— Вече не е тук, миличък. Топката ти е в кухнята. В кухнята, Бобси.
Боб вдигна нетърпеливо глава и погледна към Поаро.
„Тази жена е глупачка — сякаш казваше той. — Ти ми изглеждаш умник. Обикновено топките ги държат на разни места и това чекмедже е едно от тях. Вътре винаги е имало топка. Следователно и сега трябва да има. Очевидно е според кучешката логика, нали?“
— Не е там, момчето ми — обадих се аз.
Той ме погледна недоверчиво. После, когато излязохме от стаята, бавно и неохотно ни последва.
Жената ни показа множество шкафове, дрешника на долния етаж и малък килер, „където господарката подготвяше цветята за вазите, сър“.
— Дълго време ли служихте на господарката си? — попита Поаро.
— Двайсет и две години, сър.
— Сама ли се грижехте за всичко?
— Заедно с готвачката, сър.
— И тя ли работи дълго при мис Аръндел?
— Четири години, сър. Старата готвачка почина.
— Да предположим, че реша да купя къщата, ще останете ли?
Тя се изчерви леко.
— Много мило от ваша страна, сър, но искам да напусна. Виждате ли, господарката ми завеща малко пари и аз ще отида при брат си. Останах тук, за да се погрижа за всичко и да е по-удобно на мис Лосън, докато продаде къщата.
Поаро кимна.
В настъпилата за момент тишина се чу нов звук: „Бум, бум, БУМ.“
Звукът се усилваше и като че ли идваше отгоре.
— Боб е, сър — усмихна се тя. — Намерил си е топката и я търкаля надолу по стълбите. Играе си.
Когато стигнахме до стълбите, една черна гумена топка тупна на последното стъпало. Хванах я и я разгледах. На горния край на стълбището се бе излегнал Боб с протегнати напред лапи и махаше леко с опашка. Аз му я подхвърлих. Той я хвана внимателно, подъвка я известно време с видимо удоволствие, после я прекара между лапите си и започна лекичко да я побутва с муцуната си напред, докато най-после тя се затъркаля надолу по стълбите. Боб я наблюдаваше и махаше като луд с опашка.
— Може да стои така с часове, сър. Обичайното му занимание. Цял ден би се забавлявал с него. Стига вече, Боб. Господата са тук по друга работа, а не за да си играят с теб.
Кучето много допринася за приятелските отношения. Нашият интерес и внимание към Боб сломиха естествената резервираност на добрата прислужница. Докато се качвахме нагоре към спалните, тя словоохотливо ни разказа за блестящата проницателност на Боб. Топката остана долу до стълбите. Когато минахме покрай него, той ни изгледа с дълбоко презрение и горделиво слезе, за да си я вземе. Тръгнахме надясно и аз го видях да се качва отново по стълбите с топката в уста, а походката му бе като на старец, принуден от безразсъдни хора да върши неподходящи за възрастта му неща.
Докато разглеждахме спалните, Поаро внимателно започна да разпитва нашата водачка.