— Мислиш ли, че ще съумее да измъкне нещо от старата Емили?
— Няма, ако успея да го предотвратя — каза мрачно Чарлз.
Излезе от стаята и се спусна по стълбите. Боб беше във вестибюла и радостно замаха с опашка. Кучетата обичаха Чарлз.
Боб се затича към вратата на дневната и извърна глава към него.
— Какво има? — попита го Чарлз, като вървеше след него.
Боб се втурна в стаята и приседна до малкото бюро. Погледна Чарлз в очакване.
— Какво искаш? — отново го попита Чарлз и тръгна към него.
Боб замаха с опашка и се загледа в чекмеджетата на бюрото. Изскимтя умолително.
— Искаш нещо, което е там, вътре?
Чарлз отвори горното чекмедже и повдигна вежди.
— Я виж ти! — възкликна той.
В единия ъгъл имаше купчинка банкноти.
Чарлз ги взе и ги преброи. Ухили се и сложи в джоба си три банкноти по една лира и две по десет шилинга. Останалите пари постави внимателно на мястото, където ги беше намерил.
— Добра идея, Боб — каза той. — Чичо ти Чарлз ще съумее да си покрие някои разходи. Малко пари в брой никога не са излишни.
Боб излая с леко недоволство, когато Чарлз затвори чекмеджето.
— Съжалявам, стари приятелю — извини му се Чарлз и отвори следващото чекмедже. В него беше топката на Боб и той я взе.
— Заповядай. Забавлявай се.
Боб захапа топката, изтича навън от стаята и не след дълго от стълбището се чу „туп-туп-туп“.
Чарлз излезе в градината. Беше хубава слънчева утрин. Миришеше на люляк.
Мис Аръндел беше там с доктор Таниос. Той й обясняваше предимствата на английското образование, което наистина беше добро, и колко дълбоко съжалява, че не може да си позволи подобен лукс за собствените си деца.
Чарлз се подсмихна със злобно задоволство. Намеси се непринудено в разговора и умело го насочи в съвсем друга посока.
Емили Аръндел му се усмихна дружелюбно. Стори му се, че тя дори се забавлява от тактиката му и изкусно го насърчава.
Настроението на Чарлз се повиши. Може би, все пак, преди да си тръгне…
Чарлз бе непоправим оптимист.
Същия следобед доктор Доналдсън пристигна с колата си да вземе Тереза и да я разходи до абатството Уъртъм, едно от красивите места в околността. Двамата поскитаха в гората.
Рекс Доналдсън й разказа подробно за хипотезите си и за последните си експерименти. Тя не разбираше почти нищо, но слушаше като омагьосана и си мислеше: „Колко е умен и очарователен!“
В един момент по време на разговора им годеникът й замълча и после с известно колебание в гласа си й каза:
— Боя се, че ти е скучно, Тереза.
— Скъпи, толкова е вълнуващо — решително му отговори тя. — Продължавай. Вземаш част от кръвта на заразените зайци и…?
Накрая Тереза отбеляза с въздишка:
— Работата ти означава много за теб, скъпи.
— Естествено — отвърна доктор Доналдсън.
На нея обаче съвсем не й се струваше естествено. Само неколцина от приятелите й изобщо се захващаха с някаква работа и когато го правеха, си придаваха голяма важност.
Помисли си, вече за втори или трети път, колко неразумно бе постъпила, като се бе влюбила в Рекс Доналдсън. Защо ли на човек му се случват такива абсурдни и удивителни неща? Въпрос без отговор. Просто я бе сполетяло.
Намръщи се, докато се чудеше на ума си. Нейната компания бе толкова весела… и цинична. В живота любовните истории са неизбежни, но защо трябва да ги вземаш на сериозно? Влюбваш се и отминаваш.
Но чувствата й към Рекс Доналдсън бяха нещо различно. Бяха истински. Инстинктивно усещаше, че този път няма да отмине просто така… Той я привличаше дълбоко и силно. Всичко в него я впечатляваше. Спокойствието и сдържаността му, толкова различни от собствения й трескав начин на живот, ясната и логична безпристрастност на аналитичния му ум. И нещо, чието обяснение не можеше да намери съвсем точно — тайната мъжка сила, прикрита от непретенциозния му, леко педантичен маниер, която тя въпреки всичко инстинктивно усещаше.
Рекс Доналдсън бе гениален и фактът, че професията заемаше най-важното място живота му, а самата тя бе само част, макар и необходима част от съществуването му, още повече я привличаше. За първи път в егоистичния си, изпълнен със забавления живот тя откриваше, че няма нищо против да заеме второ място. Перспективата я впечатляваше. За Рекс бе готова да направи всичко — наистина всичко!