С напредването на вечерта обаче нямаше чувството, че опознава доктор Доналдсън по-добре. Беше много любезен, много официален и, според нея, ужасно скучен. Помисли си, че оценката на мис Пибоди е съвсем вярна. През ума й се стрелна мисълта: „По наше време имаше по-свестни мъже.“
Доктор Доналдсън не стоя до късно. Тръгна си в десет часа. След като той се сбогува, Емили Аръндел заяви, че отива да си легне. Качи се горе, а младите й роднини я последваха. Тази вечер всички те изглеждаха някак покорни. Мис Лосън остана долу, за да изпълни задълженията си — да пусне Боб да се разходи, да загаси огъня, да заключи и да навие килимчето пред камината, за да не се запали.
След около пет минути влезе в стаята на работодателката си. Беше останала без дъх.
— Мисля, че донесох всичко — започна тя и постави на леглото прежда, торбичка за ръкоделие и една книга от библиотеката. — Надявам се, че книгата ще ви хареса. Библиотекарката каза, че няма нито една от списъка, който дадохте, но е сигурна, че тази ще ви допадне.
— Това момиче е глупачка — възмути се Емили Аръндел. — Не съм срещала човек с по-лош вкус от нейния, що се отнася до книгите.
— О, Боже! Съжалявам… Може би трябваше…
— Глупости, вината не е твоя — успокои я Емили Аръндел. — Надявам се, че си прекарала добре днешния следобед.
Лицето на мис Лосън се проясни. Изглеждаше възбудена и подмладена.
— О, да. Много ви благодаря. Толкова мило от ваша страна, че ме освободихте. Беше изключително интересно. Използвахме „Планшет“1 и наистина… изписаха се страшно любопитни неща. Имаше редица съобщения… Разбира се, не бе съвсем като другите сеанси… Джулия Трип е имала много успешни контакти с духовете. Съобщения от онези, които са преминали в отвъдното. Това… това наистина кара човек да се чувства безкрайно благодарен, че има тази възможност…
— Само да не те чуе викарият — каза с лека усмивка мис Аръндел.
— О! Но, мис Аръндел, наистина съм убедена… съвсем убедена, че няма нищо нередно. Само ако скъпият мистър Лонсдейл искаше да проучи въпроса. Струва ми се толкова тесногръдо да се заклейми нещо, с което дори не си запознат. Джулия и Изабел Трип са истински спиритистки.
— Прекалено спиритични, за да са живи — отбеляза мис Аръндел.
Джулия и Изабел Трип не я вълнуваха особено. Намираше дрехите им за смешни, вегетарианството им за абсурдно, а обноските им за превзети. Жени без потекло, без корени — всъщност без възпитание! Но прямотата им я забавляваше и тъй като бе с добро сърце, не лишаваше бедната Мини от удоволствието, което й носеше тяхното приятелство.
Бедната Мини! Емили Аръндел погледна компаньонката си с чувство на привързаност и задоволство. При нея бяха работили много от онези жени на средна възраст, всичките едни и същи — мили, шумни, раболепни и почти напълно безмозъчни.
Тази вечер Мини наистина изглеждаше доста възбудена. Очите й блестяха. Ходеше безцелно из стаята и пипаше това-онова, без да има и най-малката представа какво прави, а погледът й сияеше.
Мини измърмори доста нервно:
— Аз… Така ми се искаше и вие да бяхте там… Знаете ли, чувствам, че все още не вярвате. Но тази вечер имаше съобщение за… за Е. А., инициалите бяха съвсем отчетливи. Бяха от мъж, който е починал много, много отдавна, от един красив военен. Изабел го видя ясно. Сигурно е бил скъпият генерал Аръндел. Такова хубаво съобщение, изпълнено с толкова любов и утеха. В него се казваше как с търпение може да се постигне всичко.
— Тези чувства са така нетипични за татко — отбеляза мис Аръндел.
— О, но нашите скъпи покойници се променят в отвъдното. Там цари любов и разбирателство. А после на дъсчицата се изписа нещо за ключ, струва ми се, че беше ключът от кабинета му. Възможно ли е?
— Ключът от кабинета му? — Гласът на Емили Аръндел прозвуча рязко и въпросително.
— Предполагам. Помислих си, че може би става дума за важни документи или нещо подобно. Имаше един действителен случай, при който в съобщението се казваше да се търси в определен шкаф и наистина там се откри завещание.
— В кабинета нямаше завещание — отвърна рязко мис Аръндел. После продължи: — Лягай си, Мини. Уморена си. Аз също. Скоро ще поканим сестрите да ни посетят някоя вечер.
— О, ще бъде чудесно! Лека нощ, скъпа. Сигурна ли сте, че всичко си имате? Надявам се, че хората не са ви уморили. Ще кажа на Елън утре добре да проветри дневната и да изтупа завесите. От цигарения дим остава такава лоша миризма. Според мен е много мило от ваша страна, че позволявате на всички да пушат в дневната.
1
Планшет — дъсчица с азбука и различни символи, употребявана за спиритически сеанси, по която показалецът се движи под ръководството на духове, за да изписва съобщенията им. — Б.пр.