— Трябва да се направят някои отстъпки в името на съвременния начин на живот — каза Емили Аръндел. — Лека нощ, Мини.
След като компаньонката излезе от стаята, мис Аръндел се зачуди дали заниманията на Мини със спиритизъм са за нейно добро. Очите й сякаш щяха да изхвръкнат, изглеждаше толкова възбудена и напрегната.
Емили Аръндел си легна и си помисли, че съобщението за кабинета бе много странно. Усмихна се мрачно, като си спомни за една сцена от преди много години. Намериха ключа чак след смъртта на баща й и когато отключиха кабинета, в него се търкаляха празни бутилки от бренди. Незначителни подробности, които нито Мини Лосън, нито Изабел и Джулия Трип можеха да знаят, и ето защо в края на краищата те караха да мислиш, че има нещо в тези спиритически занимания…
Лежеше в леглото си с балдахин. Не й се спеше. Напоследък все по-трудно заспиваше. Но отклони внимателното предложение на доктор Грейнджър за сънотворни таблетки. Тези таблетки бяха за слабите, за хората, които не можеха да понесат дори болка в пръста или лек зъбобол, или тежестта на една безсънна нощ.
Тя често ставаше и блуждаеше безшумно из къщата, вземаше книга, прокарваше пръсти по орнаментите, преподреждаше цветята във вазите, написваше по някое и друго писмо. В тези часове на нощта имаше чувството, че къщата живее собствен живот. Нощните разходки не й бяха неприятни. Сякаш около нея бродеха духове, духовете на сестрите й Арабела, Матилда и Агнес, на брат й Томас, такъв какъвто беше, преди тази ужасна жена да го обсеби. Дори и духът на генерал Чарлз Лавертън Аръндел, домашния тиранин с очарователни обноски, който крещеше и ругаеше дъщерите си, но те въпреки всичко се гордееха с него и с участието му в потушаването на индийските бунтове и познанията му за света. Какво от това, че имаше дни, в които той бе „не съвсем добре“, както уклончиво се изразяваха дъщерите му?
Мислите й се насочиха към годеника на племенницата й и тя си каза: „Не мисля, че той някога ще започне да пие! Смята се за мъж, а тази вечер пи само вода! Само вода! А аз бях отворила от специалното вино на татко.“
Чарлз обаче добре уважи виното. О! Само ако можеше да се довери на Чарлз. Ако човек не го познаваше…
Мислите й се отклониха… Насочиха се към случките през почивните дни…
Всичко й изглеждаше толкова тревожно…
Опита се да изхвърли тези мисли от главата си.
Не успя.
Надигна се на лакът и в светлината на кандилото, което винаги гореше, погледна колко е часът.
Беше един, а изобщо не й се спеше.
Стана от леглото, обу си пантофите и наметна топлия пеньоар. Реши да слезе долу и да провери сметките за седмицата, за да ги плати на сутринта.
Измъкна се от стаята си и мина по коридора като сянка. Там през цялата нощ светеше малка електрическа крушка.
Застана в горния край на стълбите, протегна ръка към перилата и съвсем неочаквано се подхлъзна. Опита се да се задържи, но не успя, падна и се изтърколи надолу.
Шумът от падането й и викът, който издаде, разтърсиха спящата къща. Отвориха се врати, запалиха се лампи.
Мис Лосън изскочи от стаята си, която се намираше точно до стълбите.
Като ахкаше и охкаше от уплаха тя затропа надолу по стълбите. Един по един се появиха и останалите. Чарлз, в блестящ халат, се прозяваше. Тереза бе загърната в тъмна коприна. Бела носеше морскосиньо кимоно, а на главата й стърчаха ролки.
Зашеметена и объркана, Емили Аръндел лежеше свита. Раменете и глезенът й я боляха. Цялото й тяло тръпнеше от болката. Осъзна, че над нея са се надвесили хора. Тази глупавичка Мини Лосън плачеше и кършеше безсмислено ръце. Тереза я гледаше втренчено с тъмните си очи, а Бела бе застинала с широко отворена уста. Гласът на Чарлз, който сякаш идваше някъде отдалеч…
— Това не е ли проклетата топка на кучето? Сигурно я е оставило тук и тя се е спънала в нея. Виждате ли? Ето я!
После усети, че някой авторитетно се намеси. Разбута хората и коленичи до нея. Пръстите му умело я опипаха.
По тялото й се разля чувство на облекчение. Сега всичко щеше да бъде наред.
Доктор Таниос каза с твърд и сигурен глас:
— Не, нищо няма. Няма счупени кости… Само е натъртена и зашеметена. Естествено изпаднала е в шок. Но е имала късмет, че не се е случило нещо по-лошо.