— Да не би да съм пропуснал някой лист? — измърморих аз леко объркан.
— Не, не — подсмихна се Поаро.
— Защото дотук няма никакъв смисъл. За какво всъщност става дума?
— Continuez toujours3.
Въпросът е такъв, както вие несъмнено ще разберете…
— Не, това го четох. О! Ето тук.
При тези обстоятелства, сигурна съм, че вие най-добре ще ги оцените, за мен е съвсем невъзможно да се посъветвам с някого от Маркет Бейзинг (погледнах отново началото на писмото. Литългрийн Хаус, Маркет Бейзинг, Баркс), но в същото време, както вие естествено ще разберете, се чувствам неспокойна (неспокойна подчертано). През последните няколко дни аз се укорявах, че фантазирам прекалено много (фантазирам подчертано с три черти), но чувствам, че тревогата ми нараства. Може би в крайна сметка придавам прекомерно значение на една дреболия (дреболия подчертано с две черти), но безпокойствието ми остава. Убедена съм, че по този въпрос трябва да намеря покой. Той тегне над мен и вреди на здравето ми, и естествено положението ми се утежнява, защото не смея да го споделя с никого (никого подчертано дебело). Вие, разбира се, може да решите, че всичко е само фантазии. Възможно е фактите да имат съвсем невинно обяснение (невинно подчертано). Въпреки това, колкото и тривиално да ви изглежда, след инцидента с топката на кучето съмненията и тревогата ми нараснаха. Ето защо с удоволствие ще приема вашето мнение и съвет по този въпрос. Сигурна съм, че така от плещите ми ще падне голям товар. Надявам се да ме уведомите какъв е вашият хонорар и какво ще ме посъветвате да направя.
Искам отново да подчертая, че тук никой нищо не знае. Фактите, осъзнавам, са много тривиални и незначителни, но здравето ми не е съвсем добро и нервите ми (нервите подчертано с три черти,) не са такива, каквито бяха. Подобен род тревоги, уверена съм, ми се отразяват зле, а колкото повече мисля, толкова повече се убеждавам, че съм съвсем права и не е възможно да греша. Разбира се, и през ум не ми минава да кажа на някого каквото и да било (последните пет думи подчертани).
С надеждата скоро да получа съвета ви по този въпрос оставам искрено ваша,
Обърнах листа и отново прегледах внимателно двете страници.
— Но, Поаро! — възкликнах аз. — За какво всъщност става дума?
— За какво, наистина? — той вдигна рамене.
Потупах листа с известно нетърпение.
— Каква жена! Защо не може мисис… или мис Аръндел…
— Мис, струва ми се — прекъсна ме Поаро. — Типично писмо на стара мома.
— Да. Една превзета стара дама. Защо не може да обясни за какво става дума?
Поаро въздъхна.
— Както казахте… За съжаление липсва ѝ способността да използва система и ред в разсъжденията, а без система и ред, Хейстингс…
— Наистина — отвърнах аз припряно. — В действителност ѝ липсват малките сиви клетки.
— Не бих се изразил така, приятелю.
— А аз бих. Какъв смисъл има да се напише подобно писмо?
— Вярно, почти никакъв — призна Поаро.
— Дълги, несвързани приказки за нищо — продължих аз. — Вероятно някое леко неразположение на дебелия ѝ любимец, астматичен мопс или джафкащ пекинез! — погледнах приятеля си с любопитство. — И все пак вие прочетохте два пъти писмото. Не ви разбирам, Поаро.
— Вие, Хейстингс — усмихна се той, — щяхте да го хвърлите направо в кошчето, нали?
— Боя се, че е така — погледнах писмото и се намръщих. — Предполагам, че както обикновено съобразявам бавно, но не мога да видя нищо интересно в него!
— И все пак има един особено интересен момент, един момент, който веднага ме впечатли.
— Почакайте! — извиках аз. — Не ми казвайте. Нека да видим дали ще мога да го открия сам.
Може би постъпката ми бе детинска. Проучих много внимателно писмото. После поклатих глава.
— Не, не мога да го схвана. Осъзнавам, че старата дама си е навила нещо на пръста, но на възрастните жени често им се случва! Като че ли не е нищо важно. Евентуално може и да има основание, но не ми е ясно по какво го разбрахте. Освен ако инстинктът ви…