— О, Литългрийн Хаус — отговори разсеяно младата жена. — Литългрийн Хаус ли казахте?
— Да, точно така казах.
— Литългрийн Хаус — изрече младата жена, което очевидно ѝ струваше неимоверни умствени усилия. — Предполагам, че мистър Гейблър знае за нея.
— Мога ли да го видя?
— Няма го — отговори младата жена с лек оттенък на задоволство, сякаш казваше: „Не ме интересува“.
— Знаете ли кога ще се върне?
— Не — отвърна младата жена.
— Нали разбирате, че търся къща в този район? — продължи Поаро.
— О, да — съгласи се незаинтересовано жената.
— Струва ми се, че Литългрийн Хаус е точно това, което търся. Бихте ли ми съобщили някои подробности?
— Подробности? — изненада се младата жена.
— Подробности за Литългрийн Хаус.
Тя неохотно отвори едно чекмедже и извади измачкана папка с документи.
После се провикна:
— Джон!
От ъгъла дългунест младеж вдигна глава и погледна към нея.
— Да, мис.
— Разполагаме ли с някакви подробности за… как казахте?
— Литългрийн Хаус — произнесе отчетливо Поаро.
— Тук имате голяма обява — отбелязах аз и посочих към стената.
Тя ме погледна студено. Не е справедливо да се играе двама срещу един, като че ли си помисли тя, и повика подкрепление.
— Ти нищо не знаеш за Литългрийн Хаус, нали, Джон?
— Не, мис. Всичко трябва да е в папката.
— Съжалявам — отвърна младата жена, но изражението на лицето ѝ говореше обратното. — Предполагам, че сме разпратили всички подробности.
— C’est dommage10.
— Моля?
— Жалко.
— Предлагаме една хубава къщичка в Хемел Енд, с две спални и хол.
Говореше без ентусиазъм, но като човек, който иска да изпълни задълженията си към работодателя.
— Не, благодаря.
— Самостоятелна е и има малка оранжерия. Мога да ви дам подробности за нея.
— Не, благодаря. Бих желал да разбера какъв е наемът за Литългрийн Хаус.
— Не се дава под наем — отговори тя, като изостави позата си на пълна незаинтересованост относно Литългрийн Хаус за сметка на удоволствието да отбележи точка. — Продава се.
— На обявата пише: „Дава се под наем или се продава“.
— Не зная каква е обявата, но къщата е само за продан.
В този момент от битката вратата се отвори и в стаята влезе забързано мъж на средна възраст с побеляла коса. Огледа ни с войнствен блясък в очите. После въпросително повдигна вежди към служителката си.
— Мистър Гейблър — представи го жената.
Той отвори със замах вратата към кабинета си.
— Заповядайте тук, господа — покани ни той. Посочи ни с широк жест столове и се настани зад голямото си бюро.
— А сега с какво мога да ви бъда полезен?
— Искам да науча някои подробности за Литългрийн Хаус… — започна отново настойчиво Поаро, но не довърши, защото мистър Гейблър го прекъсна.
— А! Литългрийн Хаус — това се казва имот! Много е изгодно! Току-що го обявиха за продан. Ще ви кажа, господа, че рядко къща от такава класа се предлага на тази цена. Вкусовете се промениха. На хората им дойде до гуша от новите, построени как да е къщи. Искат нещо солидно. Хубави, стабилни сгради. Прекрасен имот, има собствен облик, собствена атмосфера. В стил, характерен за XVIII век. Отговаря на днешните предпочитания на хората към къщи от определени епохи, ако разбирате какво имам предвид. А, да, Литългрийн Хаус няма да се задържи дълго на пазара. Ще я грабнат, ще я грабнат! Миналата събота дойде да я разгледа един член на Парламента. Толкова му хареса, че отново ще дойде през почивните дни. Има и някакъв господин от фондовата борса. Хората търсят тишина, когато идват в провинцията. Да са далеч от главните пътища. Това място е много подходящо и привлича клиенти от класа. Да, къщата притежава класа! Трябва да признаете, че в онези дни са знаели как да строят за изискани господа. Наистина Литългрийн Хаус няма да се задържи дълго в нашите папки.
Мистър Гейблър, който, както ми се стори, живееше много щастливо, съчетавайки името11 с професията си, спря, за да си поеме дъх.
— През последните години често ли са се сменяли собствениците и? — попита Поаро.
— Напротив. Семейство Аръндел я притежаваше повече от петдесет години. Дами от старата школа винаги много са ги уважавали в града.
Той скочи, отвори вратата и се провикна:
— Подробностите за Литългрийн Хаус, мис Дженкиис. Бързо, моля! — И се върна на бюрото си.
— Търся къща горе-долу на такова разстояние от Лондон — обясни Поаро. — В провинцията, но не в глухата провинция, ако ме разбирате…
— Напълно… напълно. В отдалечената провинция не е толкова хубаво. На слугите не им харесва. Тук ще имате предимствата на провинцията без недостатъците ѝ.