— Да, да, сър. Тя и сестрите ѝ, а преди тях старият генерал Аръндел, баща им. Аз, разбира се, не си го спомням, но май е бил човек с характер. Участвал е в потушаването на индийските бунтове.
— Колко дъщери е имал?
— Спомням си три, но има още една, която се е омъжила. Да, мис Матилда, мис Агнес и мис Емили. Мис Матилда почина първа, след нея мис Агнес и накрая мис Емили.
— Било е съвсем скоро?
— В началото на май… или може би в края на април.
— Боледуваше ли в последно време?
— От време на време. Беше болнава. Преди година едва не си отиде от жълтеница. Дълго след това беше жълта като лимон. Да, през последните пет години здравето ѝ не беше никак добро.
— Предполагам, че имате добри лекари?
— Ами, да, доктор Грейнджър. Тук е почти от четирийсет години и повечето хора ходят при него. Малко е дръпнат и особен, но е добър лекар, а другото не е важно. Има един по-млад колега, доктор Доналдсън. Той е от модерния тип. Някои го предпочитат. Тук е и доктор Хардинг, но той не прави почти нищо.
— Доктор Грейнджър ли беше лекарят на мис Аръндел?
— О, да. Измъквал я е от много тежки състояния. Той е от този тип лекари, дето те карат да живееш, независимо дали ти се иска или не.
Поаро кимна.
— Човек трябва да понаучи нещо за дадено място, преди да дойде и да се установи в него — отбеляза той. — Добрият лекар е един от най-важните хора.
— Съвсем вярно, сър.
Най-после Поаро поиска сметката и му даде солиден бакшиш.
— Много ви благодаря, сър. Благодаря ви, сър. Надявам се, че ще се установите тук, сър.
— Аз също се надявам — излъга Поаро.
Излязохме от ресторанта.
— Вече доволен ли сте, Поаро? — попитах аз, когато се озовахме на улицата.
— Съвсем не, приятелю — и той тръгна в неочаквана посока.
— А сега пък закъде сте се запътили, Поаро?
— Към църквата, приятелю. Може да е интересно. Някои надгробни плочи или стар паметник.
Поклатих недоверчиво глава.
Поаро разгледа набързо вътрешността на църквата. Въпреки че беше привлекателен образец на Ранния готически стил, както го наричат в пътеводителя, през вандалските викториански времена толкова съвестно бе реставрирана, че бяха останали малко интересни неща.
После Поаро се заразхожда сякаш безцелно из двора на църквата, зачиташе се в епитафиите и коментираше броя на починалите в определени фамилии, като от време на време възкликваше при някое познато име.
Не се изненадах обаче, когато най-накрая спря пред гроба, за който бях сигурен, че от самото начало бе неговата цел.
Върху импозантна мраморна плоча се виждаше полуизтрит надпис:
В ПАМЕТ НА
ДЖОН ЛАВЕРТЪН АРЪНДЕЛ
ГЕНЕРАЛ ОТ 24-И СИКХСКИ ПОЛК
ПОЧИНАЛ НА 19 МАЙ 1888 Г.
НА 69 ГОДИНИ
„БОРИ СЕ С ВСИЧКИТЕ СИ СИЛИ“
СЪЩО И НА
МАТИЛДА АН АРЪНДЕЛ
ПОЧИНАЛА НА 10 МАРТ 1912 Г.
„ЩЕ СЕ ВЪЗДИГНА И ЩЕ ОТИДА ПРИ БАЩА СИ“
СЪЩО И НА
АГНЕС ДЖОРДЖИНА МЕРИ АРЪНДЕЛ
ПОЧИНАЛА НА 20 НОЕМВРИ 1921 Г.
„ПОИСКАЙ И ЩЕ ПОЛУЧИШ“
После следваше съвсем скорошен надпис, очевидно току-що сложен:
СЪЩО И НА ЕМИЛИ ХАРИЕТ ЛАВЕРТЪН АРЪНДЕЛ
ПОЧИНАЛА НА 1 МАЙ 1936 Г.
„ЖЕЛАНИЕТО ТИ ЩЕ СЕ ИЗПЪЛНИ“
Известно време Поаро стоя загледан, после тихо промърмори:
— Първи май… първи май… А днес, на двайсет и осми юни, получих писмото ѝ. Нали виждате, Хейстингс, че този факт трябва да намери обяснение.
Разбрах, че трябва, тоест разбрах, че Поаро е твърдо решен да го обясни.
Осма глава
В Литългрийн Хаус
Напуснахме двора на църквата и Поаро тръгна бързо към Литългрийн Хаус. Предположих, че все още играе ролята на бъдещ купувач. Държеше внимателно в ръка разрешителните за оглед, а най-отгоре беше документът за Литългрийн Хаус. Отвори портата и тръгна по пътеката към входната врата.
Приятелят ни, териерът, не се виждаше, но лаят му се носеше някъде навътре из къщата, предполагам в кухненските помещения.
Чухме нечии стъпки да прекосяват вестибюла и когато вратата се отвори, видяхме една жена с приятно лице между петдесет и шейсетгодишна, очевидно от старомодния тип прислужници, които рядко се срещат в днешно време.
Поаро показа разрешителното.
— Да, сър, обадиха ни се от агенцията. Оттук, сър.
Капаците, които бяха затворени при първото ни идване, сега бяха широко отворени. Очевидно се бяха подготвили за посещението ни. Всичко бе безукорно чисто и добре поддържано. Ясно беше, че водачката е изключително съвестна жена.
— Ето дневната, сър.
Огледах се с одобрение. Стаята беше приятна, с високи прозорци, гледащи към улицата. Обзаведена бе с хубави солидни старомодни мебели, най-вече викториански, но имаше една библиотека в стил Чипъндейл и няколко изящни стола в стил Хепълуайт.