Оказа се, че има две мнения. Някои (основно съседи на Бърборан) искаха той да се пресели в Ново село — нека там да си живее. Други, хора спокойни и сериозни, живеещи на другия край на селото, бяха на противоположно мнение, смятаха, че жените са намалели, крадат ги, и затова невестата трябва да дойде тук. Спориха дълго и отначало по същество. После Куция несполучливо се провикна, че е военно време, да забравят това, и всички веднага забравиха за Бърборан. Слухаря се развика, че няма никаква война и не е имало, а има и ще има Велико Разрохкване на Почвата. И изобщо не е Разрохкване, възразиха от тълпата, а Необходимо Заблатяване. Старецът стана и с опулени очи заквича хрипливо, че всичкото това не бива, че няма никаква война и няма никакво Разрохкване и няма никакво Заблатяване, а има, имало е и ще има борба на всички фронтове. Как да няма война, косми на носа, отговаряха му, като езерото до селото на чудаците е пълно с удавници. Събранието се взриви. Много важно — удавници, че където има вода, там има и удавници. Всъщност това не е борба, не е и война и това не са никакви удавници, а е Спокойствие и Сливане за целите на Обсебването. А защо тогава Мълчаливеца отива в Града? Щом отива в Града, значи Градът съществува, а щом Градът съществува, за каква война може да става дума? Ясно е, че става дума за Сливане! Голям праз, че Мълчаливеца отива! Един също отивал, отивал, ама като го фраснали по муцуната, никъде вече не ходи… Мълчаливеца затова отива в Града, защото Град няма, а щом като няма Град, за какво Сливане може да иде реч? Няма никакво Сливане, едно време имаше, но вече отдавна го няма. И Обсебване няма вече! Защото има война! Ама не е война, к6азвам ви, а борба на всички фронтове! Удавниците ли? А ти виждал ли си ги тези удавници? Ей, я дръжте Бърборан!…
Атос, който знаеше, че това ще продължи дълго, се опита да заговори Опашатия, но на него не му беше до разговори. Той врещеше: „Обсебване! А защо има мъртъвци? За тях мълчите, защото не знаете какво да мислите! Ето защо крещите за Обсебване!“. Повикаха за мъртъвците, после за гъбените села, после се умориха и взеха да поутихват, изтриваха си лицата, безсилно се пъдеха един друг с ръце и скоро се разбра, че всички мълчат, а спорят само старецът и Бърборан. Тогава се опомниха. Събориха Бърборан, нахвърлиха му се и му напълниха устата с листа. Старецът говори още известно време, но гласът му спадна и вече не се чуваше. Тогава се изправи един рошав представител на Ново село, притисна ръце към гърдите си, озърна се и на пресекулки започна да моли да не изпращат Бърборан в Ново село, а да вземат невестата при себе си, а за чеиза й Ново село няма да се скъпи… Нямаше вече никаква възможност да започнат нов спор и изказването на представителя реши въпроса.
Хората взеха да се пръскат за обяд. Опашатия хвана Атос за ръката и го завлече под едно дърво.
— Кога тръгваме? — попита той. — Омръзна ми в това село, искам в гората, на село е скучно, ако няма да тръгваш, кажи, аз сам ще потегля, ще подкокоросам Куция и Пестника и с тях ще напусна…
— Тръгваме вдругиден — каза Атос. — Ти приготви ли храна?
— Приготвих и вече я изядох, нямам нерви да я гледам как си стои така и никой освен стареца не я яде, а мен сърцето ме боли да го гледам, аз на този старец един ден ще му извия врата, ако скоро не си тръгна… Как мислиш, Мълчаливецо, кой е този старец и защо яде във всяка къща? И къде живее? Аз съм човек с опит, десет села съм посетил, при чудаците ходих, дори при изтерзаните съм нощувал и от страх едва не умрях, а такъв дядка никъде не съм виждал, той е някаква рядка птица. Аз мисля, че и заради това го търпим, не го бием, но повече нямам никакво търпение да гледам как бърка денонощно из моите гърнета, яде и за после си взема, а още баща ми го псуваше, преди мъртъвците да го утрепят… И къде побира всичката тази храна, като е кожа и кости, вътре в него място няма, ама две гърнета излапва, две си взема за после и никога не връща гърнетата… Слушай, Мълчаливецо, дали пък не е само един старец, да не са двама или трима? Двама спят, а един работи, накльопа се, събужда втория и ляга да спи…
Опашатия изпрати Атос до вкъщи, но отказа да обядва — от вежливост. Поговориха още петнайсет минути за това как на езерото при Тръстиките примамват рибите с мърдане на пръсти и след като обеща да приготви още храна за вдругиден и да гони стареца без пощада, той си тръгна. Атос въздъхна и влезе вътре. От безкрайните разговори и шум в главата му се сгъстяваше тежка мъгла, която вечер обикновено го караше да повръща и да припада.
Нава още не се бе прибрала, но на масата седеше дядката и чакаше някой да му сервира обяд. Той се обърна към Атос и каза: