— Бавно се движиш ти, Мълчаливецо, аз вече в две къщи бях и навсякъде обядват, а у вас е пусто, защото вие и деца нямате, затова бавно вървите и никога ви няма у дома по обедно време.
Атос се приближи плътно до него и известно време размишлява. Старецът говореше:
— Колко ли време ще вървиш до Града, ако човек и за обяд не може да те дочака? Аз вече всичко зная за тебе, зная, че се готвите да тръгнете за Града, и реших да тръгна с вас, отдавна трябваше да ида в Града, но не познавам пътя за там, а трябва да съм в Града, за да изпълня родовия си дълг и да разкажа всичко на всички, на които трябва…
Атос го подхвана под мишниците и рязко го изправи. От удивление старецът замълча. Атос го изнесе от къщата, остави го на пътя и изтри ръцете си в тревата. Дядката се опомни.
— Вие вземете храна и за мен — каза той след Атос. — Защото аз отивам да изпълня дълга си, а вие отивате за удоволствие, въпреки че не е редно.
Атос се върна в къщата, седна на масата и отпусна глава върху стиснатите си юмруци. „Вдругиден тръгвам — мислеше той. — Вдругиден. Вдругиден.“
3
Гласът на дежурния произнесе:
— Извънреден сеанс за Д-връзка, Земята вика Леонид Андреевич Горбовски. Говорете, Леонид Андреевич…
Пол се изправи, за да излезе, но Горбовски го спря:
— Къде отивате? Останете! Какви тайни мога да имам със Земята? Още повече по Д-връзката… Горбовски слуша — каза той в микрофона. — С кого говоря? Кой? Кажете по букви. Не, на екрана нищо не мога да видя… На екрана е пълна каша… Каша! Да… Ааа, Павел?! Така да беше казал. Е, как си?
Връзката бе много лоша. Изображението на екрана приличаше на полуразрушена древна фреска, Горбовски непрекъснато се мръщеше и питаше по два пъти, натискайки с пръст слушалката в ухото си. Пол седна в креслото за посетители и започна да прелиства отчетите.
— Какво да ти кажа… Горе-долу си починах… Моля? Ааа, да, не е зле… Засега всичко е наред. Ти защо изведнъж се заинтересува? Виж ти! Пак ли? А не може ли този Прянишников временно да го затворите? И да не излиза… Да го затворите трябва, а не да работите! Чуваш ли? Затворете го! Вече има ли установен контакт? Така. Само това ни липсваше… Да, аз винаги съм се интересувал от този въпрос. Само че не в смисъла, в който ти си мислиш… Казвам, че съм се интересувал, но в друг смисъл! В отрицателен смисъл, разбираш ли? В негативен! В смисъл „дано ни отмине това зло!“. Правилно ме разбираш. Решително съм против. Това откритие трябва да се закрие, докато не е станало късно! Вие не си давате труда да обмислите какво всъщност правите!
Навън валеше дъжд и имаше мъгла. Истинска мъгла. Миришеше на влага и на уханието на гората, неприятна, остра миризма, която в обикновени дни не се качваше на такава височина. Отдалече, от много далечното далече, слабо се чуваше грохотът на гръмотевица. Пол си водеше бележки по полетата на отчетите: „В 15:00 пожарна тревога. В 17:00 биологична тревога.“
— … Да, много ми е добре тук… Трябва да се излезе с противоположна позиция в печата… Ти ми кажи какво искаш от мен. Само че карай направо, без заобикалки, защото лошо те чувам… Няма да кажа подобно нещо. Как бих могъл да ти кажа такова нещо, ако съм на противоположно мнение? Представям си. Наистина е глупаво. Трябва някак си по-въздържано… Откъде измислихте, че това е обществена потребност? Достатъчно е група хлапаци да вдигне шум и вие… Да! Да, аз — не. Решително не… Не! Слушай, Павле. Аз мисля за това вече десет години… Хайде по-добре да помисля още десет години, а? Впрочем кой чудак изпраща тук шифрограми до Херострат? Май много ти е нужно да остана твоя най-любим приятел. Добре, така им предай. Само че имай предвид, че аз все пак ще кажа не… Ами как… Както ти сам току-що каза. Леонид, демек Горбовски… А, на магнетофон… А това, че съм остарял, също ли записваш? Така значи… Еее… Аз… ммм… съм дълбоко убеден, че днес всякакви акции от подобен род могат да имат широкообхватни и дори катастрофални за човечеството последствия. Добре ли го казах? Да. Ти не искаш да те карам да лъжеш, но искаш аз самият да лъжа, така ли? Няма да лъжа, Павле. И по принцип имай предвид, че този въпрос не е в нашите компетенции. Сега той е от компетенциите на Световния съвет… И аз препоръчвам на Световния съвет… Да, добре ми е тук и нямам никакви проблеми… Бъди здрав.
Пол вдигна очи. Горбовски бавно извади от ушите си слушалките, постави ги във ваничка с разтвор и известно време седя, примигвайки и потрепвайки с пръсти по повърхността на масата. Лицето му стана жлъчно.