— Приятелко, мога да ти отговоря само едно — каза тя. — Твоите думи са твърде свободни и неподкрепени от доказателства тълкувания на разговорите от последно време, тези разговори не са нищо ново, те започнаха много преди ти да се появиш сред нас. Повярвай ми, Обсебването се състои в победоносната борба със Западната гора и с тези, които тази гора води срещу нас, това го знаят дори мъжете. Ето този, например. Я кажи, човеко от Белите скали, в какво се състои Обсебването?
Атос я гледаше. Странна догадка му дойде на ум. Постара се да не я формулира точно, защото се боеше, че ще се обърка и ще загуби нишката. „После — помисли си той. — После.“
— Защо мълчиш? — попита нетърпеливо бременната.
— Остави го, приятелко — каза майката на Нава. — Какво искаш от мъж, още повече от мъж от Белите скали? Каквото и да отговори, той няма да реши нашия спор. Кого го интересува какво мисли той за Обсебването? Че той изобщо не мисли за него. Той мисли за храна, за своите мръсни жени, за своето жалко жилище. А сигурно и за мъртвите вещи, които е оставил на своите Бели скали. Той е грешка, една от многото грешки на гората, а Обсебването се състои именно в това — да бъдат поправени тези грешки, все едно дали са на Запад или на Изток, дали са в мръсните селца или мръзнат на Белите скали.
— Грешките трябва да бъдат не само поправяни — каза бременната, — грешките трябва да се използват. Ние не трябва да грешим, те могат да бъркат…
Атос забеляза, че Нава няколко пъти понечи да заговори, но всеки път ръката на майка й се отпускаше на главата й и тя млъкваше, като още по-силно се притискаше към нея.
— Кои сте вие? — попита Атос.
Жените го погледнаха с недоумение, сякаш сега си спомниха, че и той присъства, после се разсмяха.
— Този попита ли нещо? — каза бременната.
— Според мен той иска да знае кои сме ние — обясни майката на Нава. — Интересно за какво му е?
— Просто ни се причу — рече бременната. — Но ти повдигна интересен въпрос. Хората от Белите скали непрекъснато си пълнят главите с безполезни знания, аз предполагам, че това произтича от тяхното безсрамно и противоестествено увлечение по мъртвата природа. Едно време дори мислех, че те самите са мъртви, като глупавите им летящи къщи, като дрехите им и предметите от блестящ камък, които мъкнат навсякъде със себе си. Но не е така. Вчерашното изпитание, например, показа, че те крещят от болка също като всеки мъж… Имам идея! — каза изведнъж бременната и се замисли.
Майката на Нава разсеяно се взираше във върха на хълма, докато галеше дъщеря си по рошавата коса. От виолетовия облак на четири крака изпълзяваха мъртъвци. Движеха се неуверено, а от време на време падаха и забиваха глави в земята. Едно момиче ходеше между тях, навеждаше се, помагаше им, побутваше ги и те ставаха, изправяха се и отначало несигурно, после все по-уверено, изчезваха в гората. „Стопаните — помисли си Атос. — Това са господарите. От нищо не се страхуват. Мъртъвците ги слушат. Значи те изпращат мъртъвците да ловят жени. Значи те…“ Атос се взря в мокрите коси на жените. И в майката на Нава, която бе отвлечена от мъртъвци…
— Къде се къпете? — попита той. — Защо? Кои сте вие? Какво искате?
Не му отговориха. Момичето слизаше по хълма, жените я гледаха и си разменяха забележки, които той не разбираше. Долавяше само отделни думи, като в бълнуването на Слухаря. Девойката се приближи, влачейки за лапата неугледен ръкояд.
— Виждате ли какво става там? — каза тя.
Бременната стана и започна да разглежда ръкояда. Злобното чудовище, ужасът на селските деца, пищеше жално, дърпаше се едва-едва и безсилно разтваряше страшните си рогови челюсти. Бременната го хвана за долната челюст и с рязко движение я изкълчи. Съществото изхлипа, замря и затвори очите си с пергаментна пелена. Жената говореше нещо: „… защото не стига… запомни, девойче… слабите челюсти, очите му не се отварят напълно… не може да понася и затова е безполезен, а може би и вреден, като всяка грешка… трябва да почистим, да сменим мястото, а тук всичко да почистим…“ „… хълмът… сухотата — говореше момичето, — гората се спира…“ „… помисли върху това — каза майката на Нава. — И не отлагай. Ако си разбрала всичко, тогава ние ще тръгваме, а ти работи.“ Те поговориха още малко, после момичето отново пое към върха. Жените хванаха Нава за ръката и без да обръщат внимание на Атос, тръгнаха към гората. Той ги последва.