„Кой знае защо търсех господарите — помисли си той. — Работата е там, че не очаквах такива господари. Нищо не разбирам. Мислех, че стопаните са съвсем други, а сега не мога да си спомня с каква цел ги търсих, защо ми бяха необходими. Очаквах зли, студени, умни властелини на гората. Тези жени са наистина властелините на гората, но са просто дрънкащи маймуни и сами не знаят какво правят… И аз не зная какво правят и какво искат, но ако те не знаят какво правят и какво искат, то как мога аз да знам… Впрочем не ми е необходимо да зная, съвсем друго ми трябва… — Той се намръщи от шума в главата си… — Какво трябва да зная…“
Припари му на гърба. Огледа се и отскочи встрани. По петите го следваше огромен мъртвец — тежък, горещ, безшумен и ням. „Робот — помисли си Атос. — Слуга. Браво на мен, че го разгадах. Забравих как стигнах до този извод, но това не е важно, важното е, че го разбрах сам…“
— Мълчаливецо! — повика го Нава, обърна се и видя мъртвеца. — Мамо! — закрещя тя и хукна напред, махайки с ръце.
Жените величествено извърнаха глави. Нямаше нещо на този свят, което да си заслужаваше да обърнат бързо глави. „Господари“ — помисли си Атос. Майката на Нава се засмя.
— Стари страхове! — каза тя на бременната, която също се усмихваше нерадостно. — Не се страхувай, момиче — каза майката на Нава. — Това е работник. Посланик. Не трябва да се боиш от него. По принцип от нищо не бива да те е страх: тук всичко е твое. Работниците също ти принадлежат. Утре ще ги командваш и те ще правят каквото им заповядаш и ще отидат където им заповядаш…
— Гората е страшна само за мъжете — каза бременната. — Защото там нищо не им принадлежи. Сега ти стана наша приятелка и гората ти принадлежи.
— Съществуват обаче крадци — каза майката на Нава, готова отново да уточнява и спори. — Вероятно те са най-опасната грешка, но броят им намалява непрекъснато…
— Виждала съм крадци — каза Нава. — Мълчаливеца ги наби с тояга, после те ни гониха, но ние им избягахме, тичахме много бързо, направо през блатото, добре че Куция ми показа пътеката, иначе нямаше да им избягаме. Мълчаливеца остана съвсем без сили, докато тичахме, той не може да бяга… Мълчаливецо, ти не изоставай, следвай ни!
„Да — рече си Атос. — Вървя. Вървя след вас. Защо? — Внезапно разбра, че е загубил Нава и нищо не може да направи. — Тя отива при господарите, а аз оставам… Като противник. Но защо противник? Какво ме интересуват те? Все пак ме интересуват… Трябва да узная нещо от тях… Не, не е това… Да, те държат селото обсадено, значи все пак съм им противник… Тогава защо вървя след тях? Изпращам Нава? — Обзе го мъка. — Прощавай, Нава.“
Стигнаха кръстопътя и жените завиха наляво. Към езерото. Към езерото с удавниците. Точно те са удавниците.
— Към езерото отиваме, нали? — питаше Нава. — Вие там се къпете, нали? Но защо просто лежите, а не плувате? Ние си помислихме, че всички сте се удавили, че са ви удавили мъртъвците…
Майка й отговори нещо, но Атос не чу какво. Минаха покрай мястото, където той бе чакал Нава и бе ял земя. Това беше много отдавна. Почти толкова отдавна, колкото Базата… Едва влачеше краката си и ако зад него не вървеше мъртвец, сигурно би спрял. После жените спряха и го погледнаха. Наоколо шумяха тръстики, земята под краката им бе мокра и кална. Нава дърдореше нещо, а жените замислено се взираха в него. Тогава той си спомни.
— Как да стигна до Базата? — попита. На лицата им се изписа изумление и той усети, че говори на руски. Учуди се — вече не си спомняше кога за последен път е говорил на руски.
— Как да ида до Белите скали? — настоя той.
Бременната отвърна с усмивка:
— Няма да можеш да се добереш до Белите скали. Ще загинеш по пътя. Дори ние не рискуваме да пресичаме бойната линия. Дори да се приближиш до нея…
— А и ние сме защитени — добави майката на Нава. — Наистина, това не е бойна линия, а фронт на борбата за Разрохкването на Почвата, но това не променя същността. Няма да можеш да минеш. А и защо да го правиш? Така и така няма да успееш да се изкачиш на Белите скали…
— Няма да преминеш фронтовата линия на боевете между Запада и Изтока — каза бременната. — Ще се удавиш, а ако не се удавиш, ще те изядат, а ако не те разкъсат, ще те погребат жив, а ако не те погребат жив, ще те преработят и ще се разтвориш… С една дума, няма да минеш. Но може би си защитен, а? — В очите й се мерна нещо като любопитство.