— Не отивай, Мълчаливецо, не отивай — каза Нава. — Защо да отиваш? Остани с нас в Града! Нали искаше да стигнеш в Града, ето го езерото, то е и Градът, мама ми каза, нали мамо?
— Твоят Мълчаливец няма да остане тук — каза майката на Нава. — Но и фронта на Разрохкването няма да премине. Ако бях на негово място — забавно е, приятелко, сега ще се опитам да се поставя на негово място, на мястото на мъж от Белите скали… Та ако бях на негово място, щях да се върна в селото, което напуснах така лекомислено, и там щях да чакам Обсебването, защото то е неизбежно и редът на неговото село ще настъпи, както преди това дойде редът на много, много други села, също толкова мръсни и безсмислени…
— И аз искам да се върна с него в селото — внезапно заяви Нава. — Не ми харесват приказките ти. По-рано не говореше така…
— Ти просто бъркаш — спокойно отговори майка й. — Може би и аз някога съм грешала, въпреки че нямам спомени за това. Дори със сигурност съм бъркала, докато не станах приятелка…
Бременната непрекъснато гледаше Атос.
— Да не би да си защитен? — повтори въпроса си тя.
— Не разбирам — каза Атос.
— Значи не си защитен — каза жената. — Това е добре. Не ти трябва да ходиш към Белите скали, нито да се връщаш в селото. Ще останеш тук…
— Да, с нас — каза Нава. — Аз така исках и въобще рядко греша. Когато греша, винаги казвам, че греша, нали, Мълчаливецо?
Майка й я хвана за ръката. Атос видя как около главата на възрастната бързо се сгъстява познатото виолетово облаче. Очите й за миг станаха стъклени и се затвориха. После тя каза:
— Да вървим, Нава, чакат ни.
— А Мълчаливеца? — попита Нава.
— Ти нали чу, че той остава тук… Няма какво да прави в Града.
— Но аз искам да е с мен! Как не разбираш, мамо, той е мой мъж, дадоха ми го за съпруг и той отдавна е мой мъж…
Бременната се намръщи отвратена. Майката на Нава също.
— Повече да не съм те чула да говориш така — каза тя. — Тази дума е грозна. Трябва да я забравиш. Ще я забравиш. На приятелките не им трябват мъже. Те не са нужни на никого. Те са излишни. Те са грешка.
Атос неволно погледна към бременната. Тя го видя и се засмя.
— Глупак — каза тя. — Ти дори това не разбираш. Страхувам се, че напразно си губя времето с теб.
— Да вървим, Нава — каза майката. — Той ще остане тук. Добре де, ти после ще се върнеш при него.
Тя повлече към тръстиките Нава, която непрекъснато се обръщаше и викаше:
— Не си тръгвай, Мълчаливецо! Аз скоро ще се върна, не си и помисляй да тръгваш без мене, лошо ще постъпиш, нека да не си ми мъж, щом не трябва, но все едно, аз съм ти жена, отгледах те и ти трябва да ме чакаш…
Той гледаше след нея, знаеше, че повече никога няма да я види, а ако я види, това вече няма да е Нава. Кимаше, помахваше вяло с ръка и се стараеше да се усмихва. Те изчезнаха и останаха само тръстиките. После Нава млъкна, чу се плясък и всичко утихна. Той преглътна буцата, заседнала в гърлото му, и попита:
— Какво ще правите с нея?
— Няма да разбереш — пренебрежително каза бременната. — Ти си мъж и си въобразяваш, че си нужен на света, а светът вече толкова много години великолепно съществува без мъже… Но да оставим това, не ми е интересно. И така, ти не си защитен. Иначе не би могло да бъде. Какво умееш?
— Нищо не умея — вяло отвърна Атос.
— Можеш ли да подчиняваш живите?
— Някога умеех — каза Атос.
— Заповядай на това дърво да се сгъне — каза жената.
Атос погледна дървото и сви рамене.
— Добре — каза жената търпеливо, — тогава убий го. И това не можеш… Извикай вода. (Тя каза нещо друго, но Атос така го разбра.) Какво можеш тогава? Какво си правил на твоите Бели скали?
— Изучавах гората — отвърна той.
— Лъжеш — възрази жената. — Сам човек не е в състояние да изучава гората, все едно да преброи тревичките. Признай, че не искаш да кажеш истината…
— Наистина изучавах гората — каза Атос. — Изучавах… — той се смути. — Изучавах най-дребните същества в гората. Онези, които не се виждат с просто око.
— Пак лъжеш — с равен глас рече жената. — Не е възможно да се изучава онова, което не се вижда.
— Възможно е — рече Атос. — Само че са необходими… — той пак се смути. — Микроскоп… прибори… Не може да се разкаже… Ако разгледаш капка вода през необходимите прибори, в нея се виждат хиляди дребни животинки…