— Защо? — попитах аз през сълзи.
— Ефекта на Доплер… При околосветлинни скорости ефектът на Доплер премества излъчването на звездите в невидимите за окото области. Звездите могат да се видят само с помощта на специални преобразуватели. Ако гледаш през обикновен телескоп, наоколо е тъмнина. Непрогледна тъмнина. Много е неприятно, Руженка, да гледаш през обикновен телескоп. Струва ти се, че освен теб, нищо друго няма в света…
Стана ми студено и се притиснах към него.
— Да вървим да спим — предложи той. — Утре денят ще е тежък.
— А ако изведнъж се събудя и теб те няма?
— Сигурно така ще стане. Утре рано летя за Москва. Няма да те събуждам.
— Събуди ме — помолих аз.
Той бързо заспа, а аз още дълго седях до него и гледах лицето му. В полумрака то ми се струваше тъмно, почти черно. Той спеше спокойно, само веднъж каза бързо: „Внимателно, Лари… Адски боли“. И след минута: „Изгони навън Артур. Той не е свикнал да гледа това.“
Той никога вече няма да отлети за дълго. Ще се завръща остарял и някой ден ще се върне съвсем стар, но никога няма да го чакам с години. Моят мъж е човек, който управлява времето.
3
Космонавтът Валентин Петров
Третата звездна започна. Бавно набирайки скорост, „Муромец“ се отдалечи от слънцето перпендикулярно на плоскостта на еклиптиката. Сега ми предстоеше да разкажа на другарите си своя замисъл. На Земята си мислех, че ще е най-трудно Съветът по космогация да се съгласи. Не се съмнявах, че екипажът ще се съгласи. Погледнах Серьожа, който седеше пред пулта и дъвчеше дъвка, и малко се успокоих. Той се беше съгласил още на Земята и ние заедно отстоявахме идеята в Съвета. Кимнах му и отидохме в каюткомпанията. Лари играеше шах със Сабуро, малкият Лудвиг Порта ровеше във филмотеката, а Артур Лепеле седеше изправен като манекен с широко отворени очи. В тях се виждаше момичето в оранжево. Помислих си, че той със сигурност ще се съгласи.
— Ето какво — започнах аз. — Добре ли си представяте какъв ще е полетът?
Те ме погледнаха изумено. Разбира се, че прекрасно си го представяха. Години еднообразно ежедневие и отказ от хората и от Земята от нашето време. Защото в деня, в който се върнем, споменът за нас ще се е превърнал в легенда. Гледаха ме мълчаливо, после Порта отвърна бавно:
— О, да, естествено, че си го представяме добре.
Аз казах:
— Искам да се върна на Земята след много по-малко от двеста години.
— Аз също — каза Сабуро.
— И аз — усмихна се Ларсен. — Например днес за вечеря.
Артур Лепеле замига, а Порта попита с интерес:
— Искате да забавите скоростта ли?
— Искам да се върна на Земята след много по-малко от двеста години — повторих аз. — Има възможност да си свършим работата и да се върнем вкъщи не след двеста години, а след няколко месеца.
— Това не е възможно — каза Сабуро Микими.
— Фантастика — въздъхна Артур.
Лари подпря брадичка на огромните си юмруци и попита:
— За какво става дума? Обясни ни, капитане.
До излизането от зоната на АСП (абсолютно свободен полет) оставаха още няколко денонощия. Седнах в креслото между Ларсен и Артур и казах на Сергей:
— Обясни.
Известно е, че колкото скоростта на звездолета е по-близка до тази на светлината, толкова по-бавно тече времето в звездолета, като се подчинява на законите на гравитацията. Но този закон действа само при ниски ускорения на звездолета и при кратко време на работа на двигателите. Ако при околосветлинни скорости звездолетът лети с непрекъснато работещи двигатели, а ускоренията са достатъчно големи, ако в светлинната бариера се създават промени в ускорението, тогава… Трудно е да се каже какво ще се получи. Съвременната математика е безсилна да даде общи резултати. Обаче при някои частни предположения относно характера на движението на звездолета теорията на гравитацията не изключва възникването на явления с друг характер. Не е изключено времето в звездолета да ускори хода си. На кораба ще минат десетки години, а на Земята месеци. „Муромец“ е първият в историята правопоточен фотонен кораб. С него може да бъде извършен такъв експеримент. Наистина ще е непоносимо трудно. Това ще изисква много години полет с чудовищни претоварвания — пет-шесткратни.
— Фантастика! — въздъхна Артур. В очите му отново се появи момичето в оранжево.
Много разчитах на Порта. Той беше биолог, но според мен разбираше от всичко, освен от дескриптивна лингвистика.