Минаваха месеци. Собствената скорост на „Муромец“ прехвърли скоростта на светлината5 и продължаваше да се увеличава с трийсет и два метра в секунда за една секунда. Беше ни много тежко. Мисля, че никой не вярваше в успеха на експеримента. Но пък всеки си даваше ясна сметка какви последствия можеше да има успехът. Всички хора са мечтатели. С увиснали челюсти, ние също мечтаехме в рамките само на един живот да обиколим далечните покрайнини на Вселената и да ги подарим на хората.
На Порта му стана по-добре, той много четеше и усилено се занимаваше с теорията на притеглянето. Периодично го поставяхме за няколко седмици в „саркофага“, но на него това не му харесваше — не искаше да си губи времето. Лари и Артур провеждаха астрономически наблюдения, а Сергей, Сабуро и аз давахме дежурства. Когато бяхме свободни от дежурствата, изчислявахме хода на времето в ускорено движещи се системи при различни частни предположения. Лари ни принуждаваше да правим гимнастика и към края на годината аз вече можех без особени усилия да вдигна на лоста своите два центнера.
Междувременно Тайя гореше все по-ярко на екрана на телескопа. Тя беше целта на първите три звездни. Бе една от най-близките до нашето Слънце звезди, при която отдавна бяха забелязани странности в движението. Смяташе се, че може да има планетна система. Преди нас към Тайя тръгнаха Биков на „Лъч“ и Горбовски на „Тариел“. Биков на всеки петдесет хиляди астрономически единици изхвърляше мощни радиошамандури. Новото трасе трябваше да бъде отбелязано с шестнайсет такива шамандури, но прихванахме сигнали само от седем. Може би шамандурите се бяха повредили, но най-вероятно беше да сме изпреварили Биков. Шамандурите бяха оборудвани в приемащи устройства, работещи на определена честота. Можеше да се остави запис, който да бъде прочетен от тези, които ще минат по същия път. Една от шамандурите отговори на наш сигнал следното: „Бях тук. Четвърта локална година. Горбовски“ Беше абсолютно невъзможно да се определи колко години преди нас е минал оттам.
Оказа се, че Тайя няма планетна система. Беше двойна звезда. Нейният невидим от Земята компонент се оказа слаба червена звезда, почти угаснала и изтощила източниците си на енергия. Бяхме първите земни жители, които виждаха чужди слънца. Тайя беше жълта и много приличаше на нашето Слънце. Спътникът й беше много хубав. Имаше малинов цвят и по него пълзяха върволици черни петна. На всичко отгоре не беше обикновена звезда: Ларсен откри бавна и неправилна пулсация на гравитационно поле. Две седмици го обикаляхме, докато Артур и Лари го наблюдаваха. Бяха блажени седмици на почивка, на нормална тежест и от време на време дори на безтегловност.
После посетихме съседната звезда — бялата звезда ВК 71016. Поиска го Порта и не зная дали постъпих правилно, като се съгласих с него. Той беше биолог и най-много се интересуваше от проблемите на живота. Търсеше топла, обвита с атмосфера и кипяща от живот планета. Ние също искахме да видим Новия свят. Надявахме се да срещнем себеподобни. Всеки тайно си мечтаеше за това от момента, в който бе станал космонавт. И тръгнахме за ВК 71016.
Летяхме към нея четири години и отново свирепите претоварвания ни притискаха към пода и се задъхвахме в амортизаторите като размазани червеи. Все пак ги понасяхме доста по-леко, отколкото в началото на пътя. Очевидно се приспособявахме. Кожата ни се свличаше, ноктите ни окапваха, ядяхме по осем пъти на денонощие, почти не спяхме, но се приспособявахме. И долетяхме до бялата звезда ВК 71016.
Да, тя имаше планетна система. Четири планети, от които едната имаше атмосфера и бе малко по-голяма от Земята. Беше прекрасна планета, зелена като Земята, покрита с океани и обширни равнини.
Братя по разум не срещнахме, но тя кипеше от живот. Казах, че искам да я кръстя Ружена. Никой не възрази. Но планетата ни посрещна така, че не искам да си спомням. Посрещна ни отвратително. Порта загина и ние дори не знаем къде е гробът му. Там остана и ръката ми. А Серьожа Завялов и Сабуро Микими оставиха там толкова много, че не можаха да доживеят до завръщането ни.
Обратно летяхме шест години при максимално възможни претоварвания. Бързахме да попаднем в нашето време, защото до самия край не знаехме успял ли е опитът ни. Три години летяхме със седемкратно претоварване и намалихме ускорението само защото Ларсен стъпи накриво и проби с ребро левия си бял дроб. След този инцидент почивахме при трикратно претоварване. „Муромец“ имаше повреда в управлението и се наложи да се откажа от кацането на извънземна станция, кацнахме на Земята. Срамно е, но не исках да рискувам. Кацането беше сполучливо. После ние с Ларсен държахме Артур, който искаше да целуне земята, заразена от фотонния двигател. Качихме се на хеликоптера и полетяхме към хората. Но едва след като видях Ружена, разбрах, че опитът е бил успешен.
5
Свръхсветлинната скорост е скоростта, изчислена по разстоянието, измерено от земен наблюдател и по времето, измерено в часове на ракетата. Тази скорост, естествено, може да надмине скоростта на светлината, но от гледна точка на човека в ракетата, тя пак ще остане в границите на 300 хиляди километра в секунда. — Бел.авт.